Пакистан › Автобус

В първата си част пътят бе широк и явно строен от ирански ръце, но постепенно отесня толкова, че вече нямаше място за два рейса един до друг. По-малкото возило отбиваше в страни, от където и на север и на юг потегляха прашни дири към каменната пустиня. Въпреки, че са с арийски произход, балучи-те бяха облечени както, а и по външен вид също приличаха на араби. До пътя се виждаха кирпичени колиби, между тях се разхождаха камили и само рядко минавахме през КПП на пакистанската полиция – гледката можеше да се сбърка със Судан, с единствената разлика, че вместо Египет северно от тук се намираше Афганистан и неговата богата на мак провинция Хелманд. Един от многото пътища на опиума минава през пакистански Балучистан на юг към Арабско Море, а в момента е почти завършено и огромното ново пристанище в Гуадар, което допълнително ще засили дейността на трафикантите. Спирахме само няколко пъти, но никой не запали цигара, не пи вода и не яде по светло, на два пъти хората се молиха, един път пукахме гума и едва след залез всички обилно хапнахме, пийнахме и продължихме предоволни. Момчето до мен работело на китайска златна мина, южно от Тафтан и след 3 месечен престой там се прибирало вкъщи. Усмивката му започна да се размазва с всяко поредно дръпване, а хашишът бил евтин и той изпафка 5-6 цигарки за последните 100 километра. Шосето вече едвам се издържаше, наоколо имаше ями, всичко бе в ремонт, насипи, пясък и т.н., а голите и безлюдни планини, които преди години били използвани в стил ядрен полигон бързо изчезнаха в мрака. Късно през нощта стигнахме до прохода Лак над Куета, от където трябваше да се види цялата красива равнина на града… но в повечето му квартали нямаше ток, така че под нас зееше само една празна черна дупка.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 15 - Кабан Агилус. Малко се уляхме с прехода този ден.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia