Киргизия › Бардобо
Стигнахме и заставата (3500 м). Посрещна ни „таможника” (митничаря), комуто първи показахме пограничните пропуски и маршрута си. Оставихме му копие от тях и той ни заведе при началника. Регистрирахме се, раздадохме по още едно копие и се записахме в тетрадка. Началникът настоя да удари „печатче” върху еднократните ни визи, но някак си го разубедихме – без да вадим пари. После споделихме, че искаме да опънем палатка наблизо и се разположихме на 30 метра от граничарите – също без такса къмпинг. Надвечер таможника пристигна отново и изнесе беседа на тема „обичаи и фолклор на местните наркотрафиканти”. Шосето минавало на 2 км от река Джанайдартака, а до нея можело безпроблемно да се стигне през ниските части на Памиро-Алайския хребет – в посоката, където се бяхме запътили. Трафикантите били издръжливи мужици, не се задъхвали и познавали местността. Рядко ги хващали, но преди няколко месеца намерили труп – след границата алчните му другарчета решили да си поделят и неговата дрога. „Като си ми пееш Пенке ле…” – изплува в главата ми. Че кой уважаващ себе си трафикант ще се трепе из баирите? За какво е този път и тази застава, колко пратки опиум се побират в камион, и защо заплатата на таможника се бави вече 2 месеца? Вечерта други две безпарични войничета се прехвърлиха през оградата на ГКПП-то и също се намъкнаха в палатката ни, за да просят цигари, които после под страх от разжалване си изпушиха с най-голям кеф зад близкото възвишение.
Снимки от всички пътувания
 |