Подготовката сама по себе си беше някакъв маратон. Едно безкрайно тичане, една чевръста комуникация по интернет и пазаруване с голямата кошница. Първият оптимистичен списък на инвентара се получи кратък – само 2 страници, но буквално на всеки ред от тях се мъдреше по нещо, за което трябваше да се отдели време. После страниците набъбнаха на 3, че и на 4, като кредит, чиито лихви растат въпреки първите съвестни вноски. Направих резервации за вътрешните и външните полети, запазих и хотел (почти де – спахме в юрта) и проучих останалата част от транспорта. Свързах се с чехите (благодарствия на “лудата глава” Ян Пала – който ми даде най-подробна информация), разбрах че се нуждаем от погранични разрешения, поръчах газови бутилки, които да ни чакат в град Ош и т.н. и т.н. Сигурно навъртях стотина километра из града с колелото в търсене на това и онова, а като време всичко отне поне месец, месец и половина. Малко преди тръгване поляхме събитието с група разнородни приятели, някои от които даже се появиха на автогарата. И поглеждайки назад, всичко от организационна гледна точка беше пипнато така, че да няма големи изненади.