Киргизия › Саръчелек
Саръ-челек е едно огромно високопланинско езеро с чудесен син цвят, разположено под стръмните склонове на незнайни трихилядници. Дървени трупи плават по спокойните му води, а гъстата растителност наоколо прегражда и малкото пътеки по бреговете му. Скалите са непристъпни от всякъде и обиколката на езерото в ниското е немислима. Голяма и жилава се е оказала тази хапка за предприемачите, тъй като освен моторниците и джетовете, човешката дейност бе успяла едва-едва да почопли около пътя, стигащ до водата. Може би, поради липса на организация, местните няма скоро да вдигнат лифтове и няма изцяло да изсекат горите в този рай, но хората тук също притежават огромния потенциал, нужен за такива дейности. Туризмът в Киргизия се свежда до там, да качиш баба, дядо и други трима от семейството на джипа си, а после да отвориш торбите на някоя полянка и да надуеш музиката до последното дихание на акумулатора. Удари ни на носталгия по Банско и Седемте Езера, шляпайки през пластмасови торбички, потрошени бутилки от водка, през бирени шишета и покрай десетки юрти, където въртяха чевермета от барани и продаваха фанта и кумис. По камъните около тесните планински пътища, се мъдреше буквата „П”, а на малкото неизползвани за паркинг места се вдигаха пушеци. Любопитни туристи ни снимаха от прозорците на колите си – все пак пешаците сме си жива екзотика – а в продължение на 10 км чевръсти труженици препречваха пътя, предлагайки разходка с кон или снимка с ловджийски сокол, който бързо полагаха на рамото ми. Един шегаджия даже бе опитал да превърне магарето си в зебра, боядисвайки го на черни райета. Преди години екип от „скрита камера” на немската телевизия бе вдигнал с хеликоптер будка за вестници под Матерхорн. Продавач с фрак се бе настанил вътре и малко след като се похвали на първите катерачи, че изнесъл ежедневниците с три куфара до горе се появи и Райнхолд Меснер. С провиснало чене, той изслуша плановете за създаване на верига от будки по алпийските първенци, а когато заедно с огромна пиратка (за капак на изкачването) и любимия топ-сувенир на японските алпинисти (часовник с кукувица), му предложиха да купи и последната си книга… Меснер просто изтрещя. Днес – само 20 години по-късно – кадрите от това предаване изглеждат по-скоро като оруелско пророчество.
Снимки от всички пътувания
 |