Киргизия › Втори лагер

На сутринта огледахме на челник този незнаен приток на Джанайдартака. Появи се голямата надежда, че ще го минем и без въже, а после стегнахме багажа и на 3-4 пъти изнесохме всичко. Около 6’30 вече се разположихме на западния бряг и закусвайки сладко-сладко се загледахме в нивото на покачващия се приток. Още по-буйната река в ниското затрака с масивни камъни, търкалящи се из бързеите. В първия момент не знаеш дали тракането е от каменопад над теб или реката под теб, но свикнахме и с тези постоянни шумове – поне според картата нямаше други сериозни реки по пътя ни. Направихме още 3 двучасови курса с багажа до единственото равно място по-нагоре и спряхме, но тъй като бреговете на реката бяха стръмни, а водите – вече мътни, опитахме да потърсим друг източник на вода. Времето от 3 дни беше идеално, без никакъв дъжд и без много студ, но въпреки това успяхме да намерим дъждовна локва на 100 метра над лагера, където филтрирах 10 литра и смъкнах още толкова за миене. Летният, стабилен сезон в Памир е между средата на Юли и средата на Август, но времето е изключително променливо и само за 15 минути чистото небе може да се препълни с облаци. Често се появяваха силни ветрове или се изсипваше дъжд, но също толкова бързо гледките към билата се откриваха отново. Затиснахме престилката на палатката с камъни, но понякога и те се оказваха недостатъчни. След още ден продължихме нагоре, а пейзажът вече наподобяваше масивна строителна площадка и на километри от нас се виждаха само камъни и пак камъни. Подскачахме върху им и те често подаваха, защото въпреки размерите си, в основите им имаше други още по-нестабилни канари, сгурия и трошляци. Подминахме покрай стръмен участък от ледника на 20 метра северно от нас, през който нонстоп се нижеха каменопади, а после се появихме в долната част на широк ръб, отвеждащ към „Заблуждение”. Нагоре ръбът се стесняваше постепенно, а в най-високата си част бе широк като бръснач – единият му доста стръмен склон заминаваше на стотина метра надолу, а западната му страна изчезваше също толкова „полегато” след 10 метра в цепка на ледник. Оказа се, че тези няколко метра се минаваха най-лесно с тичане към малката площадка след тях, където котките поемаха и спираха инерцията. След още десет минути ударихме на бял, равен ледник и разходките по него бяха пълен кеф в сравнение с тези из „строителния обект” в ниското.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания