Киргизия › Начало
Юли – Август 2009
Вече не помня кога се роди тази идея. Погледнах каталога (ужасна дума в контекст с природата) и търсачката изплю 3 върха на броени километри източно от пик Ленин (7134 м.) – малко по-ниски и напълно безлюдни. Местността беше описана от последната експедиция, лутала се там преди около 5 години. Трима чехи опитали да се спуснат със ски от пик Къзълагин (6684 м), но всъщност стигнали до някъде около 5000 м. На снимките теренът определено изглеждаше впечатляващ, но картите от интернет успяха да вдъхнат някаква надежда за успех. Понякога ме питат как избирам следващата си дестинация – всъщност често започвам наведнъж с 3-4 проекта по няколко несвързани географски района. След време една от идеите покълва много по-бързо от другите, а в случая с пик 6624, тази идея просто ме обсеби. Сравнително достъпните самолетни билети до Бишкек и липсата на такси за изкачване на върхове в Киргизия също си казаха думата. При повечето от пътуванията си нямам фиксирана цел и едва на място решавам какво ще видя от определен район. При повечето от пътуванията си не нося и повече от 10 кг. Тук трябваше да се действа по друг начин. Трябваше предварително да се проучи едно почти безлюдно място, а списъкът с инвентара и храната, вече на подстъпите към върха се материализира в купчина от раници, снегоходки, палатки и пазарски торби – общо 120 кг. За по-леко и весело тръгнахме в група от трима – със Светла и Теди.
Снимки от всички пътувания
 |