Киргизия › Ош

После полетяхме към Ош и самолетът с мъка се шмугна през огромните разломи между върховете на Ала Арча. По видеото раздран глас крещеше – „Ну заяц, ну погоди!”, а малко след петата серия извадихме раниците си от един хангар на летището. Градът е не така мегаломански и определено по-консервативен от столицата – вече се усещаше близостта на Таджикистан и Узбекистан – страни, които предпочитат исляма пред бутилката с водка. На втория ден в Ош бяхме запасени с храна за 3 седмици. Почти всичко се намира на пазара – сушени плодове, шоколад, лук, „болгарский перец”, хляб, чесън, консерви, „лесен орех” (лешници) и т.н. А транспортът до изходната точка за върховете ни намери сам, малко след като публично изказахме желание, да се запътим към Бардобо – застава на таджикската граница и на още 230 км на юг. Появи се и друг един малък проблем – новите ми сандали се скъсаха малко преди да напуснем града, а освен тях носех само пластмасови обувки – но един пиян обущар бързо се погрижи и ги заши, докато си бъбрехме с още по-пияния му приятел.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания