Киргизия › Ледник Заблуждение
На събуждане времето бе топло и небето – чисто, така че на още 2 пъти изнесохме всичко до базов лагер. Установихме, че въпреки дъждовете островът не е мръднал. Там с единия пикел и малко прусяк, измайсторихме простор, проснахме дрехите и едва опънали голямата палатка, от небето се спуснаха облаци. Изнесохме всичкия метален инвентар навън и се мушнахме в палатката. Първо капна съвсем бързо, а после обърна на сняг, който продължи около 20 часа – за пръв път имахме стабилно време от пристигането си. Сняг, сняг и пак сняг. В началото малко от него се задържаше на топлия чакълест остров, но постепенно бяла покривка се наслои по ледника. Едно тръскане от вътре бе достатъчно да свали покривката от палатката, но често излизахме, за да поогледаме другата или да направим чай и чорба. Металният инвентар някак си се превърна в бяла купчина. Нямахме книги, заиграхме се на 3-5-8 и по някое време се прибрахме в чувалите. Не спахме дълбоко, тъй като често все някой ставаше, за да удари палатката през рейките. По едно време снегът спря и с ентусиазъм се показах навън, но изривайки натрупаното, се оказа, че там все така вали. Върху платнището просто имаше около 10 см, които изолираха перфектно и шума и топлината от всякъде, а по престилката снегът стигаше до вентилационните отвори под покрива. Да – опряхме и до лопатата… след което разчистих с идеята да не повтарям скоро същата процедура. После поспах и си похърках, за което бях смъмрен, а на сутринта продължи да вали – сняг сух като стиропор, чиито топки се разпадат с всяко натискане. Формите на ледника вече бяха меки, плавни и бяло бе покрило камъни, канари и улеи наоколо. Можех само да гадая къде се намира ручеят от предния ден. Е – поне вместо да филтрираме от сега натам щяхме да топим водата. Нарочихме си едно място за чист сняг и изринахме всичко останало от острова, който доби човешки вид.
Снимки от всички пътувания
 |