Из живите планини на Ява › Гунунг Аргопуро
Десетият трихилядник онагледи значението на израза – през девет планини в десета. Аргопуро (3060 м) е може би най-изолираният вулкан (и местност) на пренаселена Ява и само преходът до лагера, от който се атакува върха е около 20 км. Без сериозни денивелации, теренът плавно се изкачва до плато, с десетки гигантски, туфести ливади. Една от тях била превърната на летище (по всяка вероятност за ловни развлечения на величайшите особи) от холандците, но с наближаването на японците през втората световна, пистата е разкопана на огромни дълги бразди и от тогава тъне в забрава. Преди летището се минава през малкия и после през големия площад, а сега по тези места се подвизават единствено прасетата, фазаните и само тлъсти, разноцветни диви петли излитат с пърхане (отчетливо доловимо и на 1/2 км) като тежкотоварни аероплани. Лагерът е около една от малкото реки в района, а пътеката в участъка от 5 км след него бе най-противното нещо, през което може би изобщо съм минавал – с неравни туфи, закрити от буйна, росна и влажна растителност, с хиляди корени, паднали и хлъзгави дървета и пущинаци и урви от всякъде. За втори, но евентуално ненужен лагер може да се използва равната площадка след втора река, а по-нататък сравнително плавно се изкачва и вр. Ренганис (3040 м), наименуван на хиндуистка богиня. До 2500 м отчетливо се чуват и виждат тълпи от маймуни, люлеещи се из клоните и крещящи съвсем без свян или страх от човеци. Около кратера, а и на самият връх все още си личат основите от храм, а главният връх остава на сто метра на север. Поради гъстата растителност гледки от него липсват. А като цяло преходът е около 70 км, 2 пълни дни ходене и само 2300 височинни метра. Изгревът над равната площадка на летището сякаш започва из под корените на дърветата. Лъчите на слънцето изведнъж намират пролука през стволовете и шубраците, ефимерно осветявайки останките от последните сутрешни облаци. А склоновете на съседния баир изплуват над мъглата и за броени минути стават кристално чисти. Единствено подножията на Аргопуро, поради огромната влага и ниското надморско ниво са като разходка из турската баня, но гледките на ждрелото и водопадите компенсират тези дреболии. Спираме да утолим жажда за последен път на чешма преди селото, а до нея се къпе жена гола над кръста. Тази така необичайна за мюсюлманските страни гледка дава отговор и на друг въпрос. Поради атентатите в Бали и смъртните присъди на австралийски наркотрафиканти, страната едва ли не има репутацията на злокобно място от Средновековието. А всеки стъпвал и в Малайзия ще потвърди, че там ислямът е по-влиятелен и всеприсъстващ. Древната предмюсюлманска култура тук си е прокарала път и до наши дни и продължава да действа като спирачка на религиозния фанатизъм и себецентризъм. Особено на Ява, царствата Сунда или Джогджа са живи и днес, а амалгамата им с исляма е създала общество от народности, при чийто контакт често съм се запитвал какво точно не е наред с нас българите. Дано да се поизяснят нещата на следващото ходене, а като следваща цел напира Сулавеси.
Снимки от всички пътувания
 |