Май - Юни 2011
Няколко са страните, в които съм живял и работил с години, още по-малко – тези, в които съм пътувал с месеци, но няма друго място освен Индонезия, към което да съм се завръщал 4 пъти. Цената на самолетният билет от Истанбул наклони везните в същата посока и след като лесно се оправям с езика бахаса, имам култ към местната природа и хора и бях запазил най-топли спомени от предните си пътувания потеглих отново натам. Реших да се концентрирам единствено върху Ява (за да не губя време с фериботи и вътрешни полети) въпреки, че това е най-населеният остров на архипелага и след като попаднах на сайт за планински преходи, окончателно кристализира идеята за изкачване на многобройните вулкани в района. Заради леко подуване в коляното от пресен 3-4 дневен преход из Алпите качих със зор стотина стъпала в Истанбул и се запитах накъде всъщност съм тръгнал, но постепенно мускулите укрепнаха, подуването престана и само за 2-3 седмици се превърнах в машина за ходене. Разполагах с около 20 описания на най-различни вулкани, стени, отправни точки и подстъпи, а в крайна сметка качихме 14 вулкана и посетихме друг кален вулкан, но остана време и за плаж и за островите Каримунджава. Общата денивелация бе около 23 км и предполагам, че по хоризонталата сме минали към 300, от които 200 км – през джунглата, стигаща тук до около 2800-3000 м.н.в. Трихилядниците на Ява са общо 12, като качихме 10 от тях и пропуснахме този, на който гидовете са задължителни за чужденци (Пангранго) и един безводен втори (Чиремай) с неясна логистика.