Судан › Уади Халфа
Излизам от полицията след може би 5 часа и сядам с чай и цигара (предназначена за продажба в Сиера Леоне) на мегдана на Уади Халфа. Нубийски мъже са насядали из селото, облечени в дълги бели галабии, а главите им са увити в бели тюрбани. Галабиите са дълги, може би защото мъжете са необичайно високи, а тюрбаните топлят през зимата, пазят от слънце през лятото и спират целогодишно вятъра, пясъка и прахта на пустинята. През декември в Уади Халфа е студено (около 20 градуса) и предпазвайки се от пневмония и бронхити, нубийците са сложили якета върху робите, военните носят униформени шапки върху тюрбаните, но всеки е без чорапи, а босите крака най-често са в джапанки или сандали. Стъпалата им са по-релефни от обикновените автомобилни гуми и старата бабина истина “да стоплиш добре краката, за да се стопли и тялото” тук се отнася за главата и раменете. Жените, както навсякъде, не се обличат в стандартни цветове и всяка женска дреха, забрадка или парцал е шарен уникат. Главата на нубийката е забрадена, но дори и по селата се срещат сами жени и всяка от тях отвръща на поздрав или дори спира на приказка. Често ръцете на жените са къносани, а понякога върховете на пръстите им са оцветени в черно за контраст на светлия нескопосан маникюр. Срещат се и мъже и жени с широки, отдавна зараснали резки по бузите – три хоризонтално, диагонално или вертикално, две на кръст или като буквата “Т” – все знаци характерни за различните племена в района.
Снимки от всички пътувания
 |