След 20 часа, иншаала, корабът пристигна в Уади Халфа на 2 катаракт на Нил. На пристанището се виждат хамали и полицаи. Хамалите са тези, които лежат, седят, безделничат и може би от скука като мравки се борят по най-сложен начин с багажа. А полицаите изпълняват учудващо стриктно абсолютно безполезните и безсмислени ритуали на суданската бюрокрация. Към нея се придържах, когато трябваше да получа паспорта си обратно или просто от интерес във всички други случаи. На кораба за 20 часа попълних 4 почти еднакви формуляра, давах и вземах паспорта си няколко пъти в малка кабина до кухнята, после попълних и други формуляри по образец: Име – Санчо Панса, Професия – Папа, Адрес – Бъкингамския Дворец в Хартум итн., за да получа, най-накрая, судански входен печат. До него, неизвестно кой вече беше ударил и печат – “регистрация до 3 дни”, а тази регистрация, на следващия ден в Уади Халфа, изискваше да минеш по строго установен, но никому неясен порядък през 6 стаи, да купиш две марки от старец под дърво, да намериш човек, който да задраска с химикал тези две марки, да минеш през генерала, да купиш розова папка, да се върнеш в стая №.1, да платиш в стая №.3 (където връщат ако нямаш розова папка), да се върнеш за друг печат в стая №.1, да отидеш за подпис при генерала и пак да се върнеш в стая №.1. По време на цялата тази процедура ми предложиха да се оженя за суданска полицайка, да преброя пачките на един дядо (за да не броя всички преброих първата грешно) и да пазя ключа от голяма огнеупорна каса. Лицето на суданската бюрокрация е повече от приятелско, но целта й определено е да създава само нови чудовищни измерения за хаоса, естествено срещащ се в природата.