Пакистан › Пасу
Стигнах и до село Пасу, в долината на същата река Хунза. Хората тук са шиити или по-точно исмаелити, зачитащи класическите имами само до №7, а религиозният им водач (няма шиит без лидер) се нарича Карим Ага Хан и снимките му могат да се видят на табелите по десетки благотворителни проекти в района. Северно от селцето се намира един масив с доста заплетена топография, а името му е Тупопден (слънчев връх – 6000 м) според местните и “катедралите на Пасу” според туристите. Десетки са подвърховете на Тупопден, а склоновете му се редуват с улеи между многото предни, странични и задни зъбери без ясно очертано било. Ориентацията в южната част на масива изглежда немислима дори със сателитна навигация, а първото му изкачване е направено сравнително скоро от към по-логичните северни склонове. На юг от него е Жълтец (Зардсар), а после следва добре очертаното, но назъбено като трион било с Авдегар и Пиритсар – винаги в сняг. Хунза се разлива в огромно корито, изпълващо се докрай единствено през пролетните месеци, а западно от Пасу има три ледника, към които се насочих през следващите няколко дни. Надморската височина на пътя и най-ниската част от ледниците е около 2500 м, което не може да се смята дори и за подножие в Каракорум. Боровете тук започват да растат от около 2800 метра, а всичко под тях е само една суха, дива и гола скала. От езеро Борит, което е на 2-3 часа от Пасу, започва пътечка към глетчера (гелещер – местно наречие) Гулкин. По това време номадите се спускат с козите и яковете си от високото към ниското и по какакорумската магистрала има повече стада, отколкото камиони. Хапнах малко плодове с групата мъже, повели стадата си и после продължих нагоре. Номадите тук имат каменни къщи в края на ледника, а малко след тях се откри гледка към два седемхилядника на броени километри по права линия. Пирамидата на Шиспер (7600 м) се откроява в дясната част на билото, а Ултар (7400 м) е от лявата му страна. И двата красавеца се катерени общо може би 5 пъти, като за Шиспер е било нужно да се фиксира 1.5 км въже, а за Ултар – 4 км. Но като цяло батурският дял на Каракорум е сравнително рядко посещаван и премиерата на Батура II бе направена едва тази година. Гелещер Гулкин е покрит с камъни и сгурия в равната си част, а малко по-нагоре започва ледопада. Само след броени седмици и хората и животните напълно ще изчезнат от тези места, но сега преди самия край на пътеката видях старец да смъква дебел дънер, вързан за канап през челото си – от 3000 м към ниското. Върнах се обратно през поляни с дива лавандула и стада от кози, пасящи шипкови храсти, а след това минах в подножието на вр. Борит (4000 м) през малка наблюдателна платформа. Пътечката продължи по тракащи плочи от шифер в страничната морена на ледника Пасу, а той е много по-бял и обсипан със сераци, дори в ниските си части – като бурна река, застинала на момента. В дъното на ледника само от тази страна се вижда и огромното езеро над Пасу, което се отича чрез малък поток под няколко моста към Хунза. А третият ледник, до който също може да се стигне сравнително бързо се нарича Батура, като началото му е на 60 км западно от тук. В ниските си части е широк около 2 км и целият – засипан като на строителна площадка с чакъл и камъни, но те са доста нестабилни, така че минаването през него отнема поне час. Вътре в самия ледник има няколко езера, а до страничните му морени пасат якове, под постоянното тракане на далечни каменопади и близкото пукане на замръзналите, но подвижни водни маси. Освен всичко това на 4-5 километра от селото, реката може да се пресече по висящ мост, въпреки че може би „мост” не е най-правилната дума за малкото дървени летви, прикрепени към стоманени въжета (браво на фотографа – виж).
Снимки от всички пътувания
 |