Киргизия › Ала Арча

Какво друго остана? Посетихме още една граница – тази с Казахстан, която следва главното било на Кунгей Ала-Ту, северно над езерото Исък-Кул. След потоците от автомобилни туристи в Григориевската клисура, най-накрая стигнахме и до земята на номадите. Неголеми стада от крави и коне им даваха скромно препитание през лятото и около пълноводната река имаше само 2-3 юрти. Местните идваха при нас, но плетяха крака щом слязат от конете си и комуникацията с тях бе от сорта – „Ти брат са уважааш ли ме или не?” Теди би трябвало вече да ми е простила, че след като й казах „отиваме на езеро и на плаж” всъщност стигнахме до превал на 4000 м. И че поради липсата на дрехи и обувки (оставихме ги в Бишкек) след залез, яли-неяли трябваше да сме по чувалите. Водата замръзваше, почвата замръзваше, вятърът замръзваше и времето съвсем се скапа на тръгване, но десетина минути след като стъпихме в цивилизацията, вече съжалявахме, че сме хванали нейната посока. Ходихме (вече с цялото снаряжение) и до Ала-Арча, на 40 км от Бишкек, където един от големите алпийски полигони на СССР все още масово се използва от руснаци. Наблюдавайки военната дисциплина и поздравите им, както и целодневните групови занятия в периметър от 20 метра на ледника, човек лесно може да си обясни как се е стигнало до някои руски чудеса в алпинизма… дори без да е виждал двете близки гробища. Самият заслон Рацек е вдигнат на едно от най-уникалните за такава цел места. След като 4 часа си ходил през гори, склонове, ръбове и нестабилни камъни, след като си губил пътеката и си се оглеждал за вода, изведнъж стигаш до тясна, но равна полянка с рекичка. От едната страна я загражда ръбът на страничната морена на ледника – като идеално и откъснато от лагера място за тоалетна. Но сякаш предчувствала, че и реката все някога ще бъде засрана, природата бе вдигнала от другата страна на поляната отвесна стена с цял водопад чиста вода. Заслонът всъщност не се ползваше много и повечето хора бяха на палатки, а на изгрев десетки групи поемаха по страшно красивия ръб към ледника, пик Корона (4800 м) и безчет стени в района. Други върхове там са кръстени на: Павлик Морозов, 40 години ВЛКСМ, Учител, Свободна Корея, Разузнавач и т.н., но това са само подробности от пейзажа.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания