Киргизия › Послепис
Послеслов – През двете седмици под пик 6624 видяхме всичко на всичко 2 руски групи, запътили се към базов лагер на пик Ленин. Едва Септември разбрах, че първата група е имала същите проблеми с новия сняг – чакали няколко дни, двама от тях заболели, но всички някак си се добрали до целта. Водачът на втората група пък ми показа, къде се мотали по „Ледения нос” предната година и през какви лавинарници минали. Побиха ме тръпки и като човек, който разбира, но не одобрява подобни геройства, сега се сещам за надписа върху надгробната плоча на един руски алпинист. В България често казваме „върни се, за да отидеш пак”, а над заслон Рацек колегите на починалия бяха изписали друга, тяхна истина – „Алексей, 23-годишен – А если он бы повернулся, кто бы пошел вперед?” Човек е щастлив, когато намира смисъл в нещата, които прави. Дали те имат смисъл е друг въпрос, но ако нещата омръзнат е достатъчно да стигнеш до хоризонта и да погледнеш отвъд него. Пред теб се откриват нови гледки и нови светове… но в крайна сметка всеки сам решава, къде да постави своите граници – тези, с които ние се примирихме и зад които не успяхме да надникнем в Киргизия.
Снимки от всички пътувания
 |