Киргизия › Първи лагер

Киргизите са традиционно номадски народ, но често пред юртите или фургоните им е паркирано БМВ или поне някоя очукана, проходима уаз-ка. През летните месеци, пасбището Джанай е отрупано с палатки и безкрайни стада от барани, якове и коне. Хората са си поделили територията, но тревата е вече кът и екстремната паша оставя само пепеливи, сухи пясъци след себе си. Пшеницата или даже картофите почти не прихващат в Киргизия, а хората карат на тлъсто овнешко и много конско мляко – леко ферментирало и бито 1000 пъти. Така се приготвя кумиса (нещо като отдавна забравената българска мътеница), от който се въздържахме, за да ограничим кафявата маркировка из тези девствени чукари. Бързо намерихме двама местни с кон и муле за багажа нагоре, а хората донесоха кисело мляко (тук го наричат айран), хляб и някакви сметани, които също не опитахме. На следващия ден вързахме целия багаж на животните, повървяхме няколко часа, събрахме инвентара от началната част на ледника и натоварихме и него. После вървяхме още 2 часа след първото мрънкане, че животните щели да си изпочупят краката. Пътят ни бе препречен от пълноводна река, а от другата й страна наистина ставаше само за пешаци. Кихнахме си около 20 долара за услугата и изпроводихме мулетарите. От тук натам бяхме оставени на себе си и на настроенията на планината и времето, но даже и от тази точка щяха да са ни нужни поне 2-3 дни, за да се доберем до най-близката цивилизация. След това опънахме палатката доста над брега на реката и легнахме рано.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания