Йемен › Сокотра › Калансия
На връх Курбан Байрама ме осени друга идея. Исках да се придвижа на 70 км на запад и местен транспорт наистина нямаше никакъв, но ако успеех да стигна някак си до летището, имах реален шанс да хвана стоп с туристите от сутрешния полет – право към Калансия. Идеята проработи и след няколко часа бях в компанията на италианския консул от Алжир. По обяд се откри лагуна Татва сред броеници от дюни, изумрудени води, леки къдрави облаци и километрични плажове с пясък, фин като брашно. Раци дълбаеха дупки и изхвърляха пясъка на островърхи кули, а множество чайки се бяха подредили през метър на брега, за да си разпределят по равно рибата. Водата бе топла и плитка на стотина метра навътре и докато плувам мернах няколко манти с пясъчен цвят. Изсъхнах, оставих багажа в къмпинг, качих се на най-близкия скалист, стръмен връх над лагуната, позяпах залеза, а вечерта прекарах в компанията на планинари от Санаа. Раздадох им картите си на Сокотра и те показаха следните акробатични номера. 60-годишен старец сложи бисквита върху капачката на шише от минерална вода. Застана пред него на ляв крак и хвана десен крак с лявата си ръка и ляво ухо – с дясната. После клекна на един крак и захапа бисквитата. Но това бе нищо – най-гъвкавият клекна на един крак и сякаш по турски сложи другия на бедрото си. После стана и клекна така (без ръце) още няколко пъти. Друг планинар пък бе стъпил на морски таралеж. Питах го – искаш ли йод?, но той каза – не, ще го дезинфекцирам с огън! Брей че чудо, помислих си – уверен, че местните знаят най-добре, но след като той зловещо си прогори крака и изобщо престана да стъпва на него, все пак хванах иглата и пинсетата и под светлината на челника задълбах из черните му палци. След половин час извадихме иглите, а после хапнахме по арабски – за 5 минути изядохме и консервите и ориза и шоколада и всичко. Пихме чай. Преди няколко дни получих мейл от тях – наред с честитките и арабските учтивости, един иска да се видим следващата седмица на вилата му в Таиз, а другият ми намерил работа като учител в същото това село Калансия. За цели 3 месеца – въпреки че едва ли за някой освен местните, времето прекарано на острова може да бъде достатъчно.
Снимки от всички пътувания
 |