Филипини › Начало
Февруари – Април 2010
Една нощ с автобус до Истанбул. Полет до Бахрейн. Транзитна опашка след цял самолет бенгалци и втора по-кратка нощ в посока Манила. През последните няколко години бях забравил, че самолетите понякога кацат и по светло, така че 30-часовата умора скоро изветря под лъчите на слънцето. 10:30 сутрин е прекрасно време за търсене на хотел. Качихме се на джипни и то за някакъв си половин час ни хвърли на 4 км от летището. Това бе първият и последен безплатен транспорт из Филипините – банкоматът ни дари само с хилядарки, а тарифата беше 14 песос за двама. Задръстването по 4-5 лентовите булеварди прерасна в пълна блокада по тясната авенида към Бакларан. Рикшите лъкатушеха без успех, а заедно с тълпите и ние поехме из лабиринта между джипнита, магазини, сергии с манго, папая, банани, дрехи и прочее – уви само паяците и мухите успяваха да напреднат. Миризмата на плодове, плесен и влага събуди стари азиатски спомени, а някъде из цялата тази безпътица след известно време се появи и последната спирка на метрото. Логично е то да води до там, от където няма мърдане, тъй като в противен случай хората се разглезват, губят борческия си дух и забравят псувните на майчиния си език. В корейския квартал разпитахме по-подробно къде да отседнем, а накрая ни упътиха двама местни с неопределим пол, седнали пред заведението “Лейди мистър”. И още в ранния следобед се нанесохме в прилична стая, до която се стигаше след тъмни стълби към друг някакъв бардак. Напазарувахме и поспах няколко часа, преди да излезем за малко надвечер. По улицата, тълпи от крехки филипинки, групирани според цвета на оскъдните си рокли, вече се събираха пред заведенията. Наблюдавахме този странен ритуал, в който всички те се надъхваха със скандиране, овации и екзалтирани възгласи за поредната си лепкава работна нощ, а наоколо вече напето се разхождаха затлъстяващи, очилати чичковци от Европа/Америка, изживяващи се през отпуската си в ролята на Дон Жуан. На следващия ден картинката се различаваше само по това, че момичетата смениха цветовете на роклите си. Явно ги въртяха от скука.
Снимки от всички пътувания
 |