Филипини › Манила

Имах някакъв съвсем бегъл план, свързващ местата, които да посетим… но Филипините са страна с една изключително шантава география. Островите в Индонезия са почти 3 пъти повече, но “подредени” що-годе логично и пътят от Аче до Тимор примерно се вижда от пръв поглед. Докато тук островите са разхвърляни като пуканки. Самолети летят звездовидно, предимно от Манила, а маршрутът на корабите става ясен едва след като стигнеш до пристанище, от където някой е решил да пусне кораб за следващото. Подобно е положението и с автобусите. Манила е около 15 милионен град, централна автогара липсва и всяка фирма си има собствен терминал, а по-големите – няколко. Из провинцията има автогари, но там пък липсва „гише информация” и в крайна сметка всичко опира само до късмет. Освен другото, големите корабни компании бяха прекратили курсовете си за Палаван (остров на около 1000 км на югозапад). Нужен ни беше ден, за да го разберем, защото на въпросите ни те просто отговаряха – “не продаваме билети за този месец”, “пренасяме само карго” или “корабът няма разписание (?!)… за сега”. Да съобщиш някому – “последният ни кораб до Палаван потъна през Декември и от тогава не пътуваме” си е най-чиста и позорна “загуба на лице” по азиатски. След 3 дни в Манила се хванах за главата – нямах не само представа как ще стигнем с кораб до Палаван, а изобщо как да се измъкнем от столицата. Но питахме, питахме, питахме, после намерихме пристанището (те са две), намерихме правилния терминал (добре, че не научих колко са) и купихме билет за след седмица. В Сампалок – един от стотиците квартали на града – попаднахме на автобус за оризовите тераси на Банауе… и се изнесохме с най-голямо удоволствие от този чудовищно гигантски и най-вече плесенясал, влажен мегаполис.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 7 - Лескън, ясно защо "билната" пътека вчера се спусна толкова ниско

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia