Филипини › Мариндуке

Точно преди Великден успяхме да сме на остров Мариндуке. С трудности намерихме квартира, тъй като хиляди туристи, и местни, и чужди пристигаха в малкото градче Боак. В сряда по улиците вече припкаха деца, облечени като легионери и шишковци в шарени туники, доспехи и гребени на главите. Кой знае защо, чрез карнавала местните пресъздават историята на центурион Лонгин Еднооки – който забива копието си в хълбока на Исус, а после проглежда и става християнин. И кой би повярвал, че предците на същите тези филипинци, намушкали навремето Магелан ще се превъплътят по един подобен начин? В сряда вечер церемонията продължи с процесия в бяло. Едни разнасяха свещи, други – икони, трети бутаха колички със статуи, а зад тях бумкаха генератори, подсилващи романтиката със светлина от бледи крушки. Над града има голям манастир, така че монахините също се присъединиха към шествието. Едва на другата сутрин всички облякоха мантии и се събраха на широка сцена. Раздадоха им номерца и жури започна да оценява костюмите. Имаше нещо познато в настроението и едва след време в главата ми прораснаха детски спомени от „лятно кино” – ММЦ Приморско, където явно съм гледал подобен спектакъл. Класическите костюми струват по 150-200 евро и малко хора могат да си ги позволят, но се появи и конкурсът „рециклиран легионер” с украса от гирлянди, картон и накъсани стекове „Марлборо”. „Мис римлянка” също бе избрана, а следобед се състоя надпреварата по хореография. Не можахме да оценим подобава театрална постановка (със сценки от библията) на тагалог и не докачахме филипинския балет. Точно на разпети петък, още от 6 сутринта се закотвихме на гробищата. Очакваше се ритуалите по самобичуване да започнат точно тук, но дълго покрай нас се разхождаше само една крава – до няколко джипа с фотографи от пресата. След малко се появи първи човек по гащи, с глава прясно обръсната на гребен, но пак мина време преди той да развърти бамбуковите пръчки. Вързани с канап за едната му длан, те заиграха по тялото и после дойде церемониал майстора с шише ром и комплект бръснарски ножчета. Едва когато те надупчиха бедрата, ръцете и гърдите на мъченика се появи по-обилна кръв и делото взе да става масово. Вече десетки налагаха голите си тела, а фотографите извадиха обективи с дължината на телескоп и защракаха събитието. Процедурата се развихри и ромът застрашително намаля, когато напускахме гробището, за да успеем за поредното шоу – разпятието. Обратно на стадиона вече един разбойник висеше на кръста. Побиха и втория и докараха Исус, който леко пълничък, с трудност висеше на въжетата около ръцете си… Но все пак – карнавалът бе изигран с много желание и същото вдъхновение, с което ние по маскенбаловете се превръщаме в пирати от южните морета. Така че не трябва да бъдем претенциозни.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания