Филипини › Сабанг

Само след ден в пренаселения курорт Ел Нидо (природата и иглените острови са повече от красиви, с плажове под девствени скали и десетки места за гмуркане – всичко с привкуса на пари и фалшиви усмивки) поехме на юг към подземната река в Сабанг. Спазарих бунгало на половин цена, изкъпахме се на залез и тръгнах из околностите. Полицай ме упъти към гишето за входни билети, което вече затваряше. Планът бе да стигнем до пещерата пеш на другата сутрин, но излизайки от гишето, човекът каза – „Пътеката е затворена, ще трябва да се придвижите с лодка… и елате утре да си купите билети” – „Как сте затворили цяла пътека и планина?” – „Е така… сега там ходят само маймуните.” На другата сутрин станах рано. Тръгнах доста преди 6 и минах покрай колиба на рейнджърите, около която все още нямаше никой. Повървях към час и наистина стигнах до стръмно място с изгнили стълби в процес на подмяна. Бяха донесли нов дървен материал, виждаха се и инструменти, но се качих на голо по скалите и продължих от другата страна, където започна спускане към пещерата. Всичко беше в реда на нормалното, върнах се точно за закуска, купихме билети и тръгнахме обратно. Но пред колибата вече стоеше пазач, който не пожела да ни пусне. Управата на парка все пак носи отговорност за туристите и действията й са напълно разбираеми, но когато сценки от сорта започнат да се появяват на всяка планина и всеки вулкан значи нещо не е наред. Цяла една институция (дирекция на околната среда и природните ресурси) се занимава с координирането на гидове и носачи за планинарите, с даване на палатки под наем, с варденето от самотни туристи, с наемането на дърводелци, вдигане на колиби и с най-най-порочната идея – да се облагороди природата и да се култивира дивото. На въпроса защо са нужни гидове, те ще отговорят, че това просто е от съображения за сигурност (звучи като от устата на политик), а на въпроса имало ли е смъртни случаи след като гидовете стават задължителни – те отговарят уклончиво по азиатски. Няколко върха по време на престоя ни бяха изцяло затворени за почистване, но не е и това най-важното – боклуците се чистят за седмица, а следите от цивилизацията остават с генерации. Бил съм на доста мъртви върхове и вече ходя предимно по места, където се чувствам свободен – каквито и да са последствията. В Сабанг хванахме лодката – все пак огромните галерии и идеално правият километричен тунел на реката са уникални природни творения… но повече не стъпихме в национален парк и обикаляхме само по планини без дирекции и водопади без директори. Добре, че все още ги има.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 2 - Плевня, и вода имаше, и гладни кърлежи също (в края на август).

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia