Филипини › Негрос
От Ило-ило с ферибот се прехвърлихме на Негрос и хванахме рейс, обикалящ по крайбрежния път. Отворих картата и си харесах малък коралов атол. Доста бързо уцелихме кръстопътя за пристанището Кадис Виехо, но повървяхме извън автогарата, докато цените на рикшите паднат. След няколко махали и десетина километра, се появихме при лодките. Видях една от тях точно да отплава и питах, кога ще е следващата, но отговор не се чу. После прочетох надпис: „природен парк ЛАКАВАН – вход 3$, лодка (за макс. 4 души) 15$, такса за внасяне на: храна 2$, бира 2$, вода 30 цента”. Значи там имало и бира и ресторант и какво ли не… С идеята да стигнем не до хотела, а до селото на атола, пак се завъртях около лодките. Местни с чували се качваха в тях за по 20 цента, но никой не пожела да ни вземе, за да си няма ядове с индустриалеца инвеститор, монополист и приятел на чужденците. После се приближи жена и ни попита коя стая да ни подредят като пристигнем. Избрахме си стая. Ще ви хареса там, ще видите – каза тя и викна лодка по телефона, сядайки до нас. Зачакахме лодката… „А бихте ли ни казали дали туристите плащат вход и такси, ако само отидат до селото?”. „ Е, вие сте богати, вие сте други хора… от коя страна идвате?” – „Не казваме, защото сме други хора и с такива като вас не говорим”. Настана мълчание, а малко след като хотелската лодка пристигна да ни вземе, направихме кръгом и се върнахме на крайбрежния път. След няколко минути спря автобус. В страни от шосето се заредиха тръстикови плантации и камиони, претрупани със снопове и работници. Негрос и до днес принадлежи най-вече на дузина династии тръстикови барони, чийто възход започва през феодалните испански времена и по-късно продължава със субсидираните от САЩ изкупни цени на захар. След време обаче САЩ развиват нова технология, цените падат, квотите изчезват и филипинските земевладелци потъват сами и безславно на световния пазар. Хилядите наемни работници обедняват до степен овълчване и малко след това се появява прокомунистическата Нова Народна Армия (НПА) с познат възглед и цел – има много острови, които трябва да бъдат освободени! От време на време, шосето пресича ръждясалите остатъци от релсите на теснолинейки, в много плантации се трупат любители на антикварните парни локомотиви, теглещи някога вагони с тръстика, но днес предизборната програма на кандидат президента включва и поземлена реформа. Което звучи малко кухо в устата на потомствен хасендеро (земевладелец).
Снимки от всички пътувания
 |