Филипини › Палаван
Първите гледки от Палаван се откриха на пристигане в Корон. Варовични острови стърчаха от Южнокитайско море, тук огромни скални игли, там продълговати каменни масиви, обрасли на места, другаде голи… и отвесни, отвесни брегове, само на места прекъснати от бели пясъчни ивици в недостъпни (без лодка) смарагдови лагуни – подобни на архипелага около Комодо или карста на южен Тайланд. Природата във Филипините и Индонезия е идентична по стил и красота, а растителността и животните са сходни. Сампаните (индон.) и бангките (фил.) – лодки с бамбукови стабилизатори – са напълно еднакви, дори транспортната система е донякъде сравнима, но хората? – хората са като два полюса, въпреки общата праистория. Трудно е да се намери обяснение, защо индонезийската култура е останала така строго самобитна, докато филипинската се е претопила в нещо безлично, познато от тук и от там… но нищо повече. Една вечер се събрахме със селяни с китара и те запяха американско кънтри. Дайте нещо на тагалог, изпейте нещо филипинско – викнахме, но следващата песен, дори на роден език звучеше в същия стил. Тагалог е смесица от испански, английски и местния (да го кръстим на крал Филип II) „филипински”, а може би 90% от хората са с испански имена. Някои от тях говорят английски, но чуждите думи често имат само локален смисъл и примерно испанското „сегуро” (подобно на българското „сигурно”) се е превърнало в дума без нищо общо с никаква сигурност. Докато в Индонезия холандците застъпват чисто търговските си интереси, над туземците тук се посипва един безкомпромисен културен империализъм. След Магелан идват кръста, католицизма, феодалните порядки и ерата на бароните, а американците внасят едно по-масово образование, протестанството, баскетбола и „постната” си кухня. Монополизирането на политиката, протекцията над пазарите и релсите по които се развива страната и до днес са положени точно от тях, но подобно на британските колониални отпадъци в Индия и тук чуждата система често буксува, а релсите просто се изкривяват от жегата. Генерации от островитяни израстват със слугинското съзнание на аграрен помощник и по-малък брат на САЩ и дори след независимостта си страната дълго остава техен протекторат. Съжалявам, че не ни стигна времето за ислямската част – Минданао, но със сигурност религията е решаващ фактор в тази насока. Чуждото присъствие в традиционно мохамеданските Басилан и Сулу било ограничено дотам, че (малко след като окончателно прочистват Гранада… но отново намират полумесеца на другия край на света) испанците лепват името морос (маври) на местните. През втората световна азиатските маври се освобождават от японците доста преди да бъдат официално освободени чрез американци, а и до днес филипинската армия стъпва по тези места само по време на акция – отново срещу „ислямския фронт за освобождение на моро”.
Снимки от всички пътувания
 |