Филипини › Ник ник
Корабът между Пуерто Принцеса и Ило-ило спира за няколко часа на остров Куйо. След като усетихме твърдата земя, хапнахме и тръгнахме по плажа. Пясъкът бе фин и чист, а водата – чай; спокойна и плитка на стотина метра навътре. От другата страна на носа, по който вървяхме, имаше 2-3 прогнили лодки и кални мангрови. Появиха се кайт-сърфисти, облечени в неопрени, на които се позачудихме докато сваляме потните дрехи. Теди влезе в морето, но някакъв местен се замота прекалено дълго около нас и аз останах да пазя багажа. Видях как от далечината сърфист се приближи и поговори с нея, а всичко се изясни, когато тя се върна и разказа цялата история. Всеки е чувал за мухата цеце и сънната болест, развиваща с месеци, но на Куйо и доста филипински острови се подвизава мухата (или по-скоро пясъчната бълха) ник-ник. Ролята й в поддържането на мангровните екосистеми определено е доста влиятелна, но ухапванията й са неприятни и предизвикват силни сърбежи, прерастващи в кожни дупки. В някои случаи ухапванията водят до смърт за 30 минути, което си е доста по-радикално от бавната сънна болест. Интересно е да научиш цялата тази информация от човек, облечен като рицар в няколко пласта неопрен, с маска на главата, очила и дори ръкавици, докато ти се белееш по слипове на пясъка и зяпаш чудеса на природата. Ник-ник вирееше в точно определена отсечка от 50 метра и точно там някой бе решил да строи къща… стигайки само до основите й.
Снимки от всички пътувания
 |