Филипини › На кораба
Вместо надвечер, корабът потегли едва към полунощ, след като стотици носачи запълниха празните дупки в трюмовете с кашони, торби, клетки с кучета и картони с петли. Боят с петли е може би най-безобидният порок на филипинеца и петлите пътуват по кораби и автобуси към острови, села и градове, сякаш неуморно само циркулират из страната. Пред мостика на капитана, доста по-рано бе паркиран бетоновоз, който запушваше гледката напред, а под палубата бяха подредени стотици сгъваеми легла с неясна номерация. Между тях останаха 2 пътеки, осеяни с чували, бидони вода и пушещи мъже по потници, а от време на време из хаоса щъкаха хермафродити, единият от които заможен, поне колкото да си позволи натрапчиви гърди. При кърмата, стълба се спуска към долния трюм, където джапайки в морска вода и нечистотии се стига до тоалетната, масата на персонала и кухнята. И докато вряскащи деца и непоклатими жени се редят на опашка покрай винкели и грамади от пластмасови столчета, готвачите чистят риба, варят ориз и надигат весела шльокавица. Будим се от кукуригане, а наоколо вече сменят пелени, подават се бисквити и солети, матроси раздават храна в чинии с найлонови пликчета (за да не ги мият), а други играят карти – филипинците умеят да вършат всичко само с една ръка, защото с другата пишат СМС-и. Таванът е нисък и често си удрям главата, но най-лошо е когато уринираш наклонен, защото се побираш в тоалетната единствено по диагонал. Така пътувахме общо 50 часа, но все пак гемията имаше и доста удобства – в нашия трюм бе проветриво, зад главата ми се намираше огромен прозорец с дървена щора, която да спуснеш при силно слънце, а надуваемата жилетка бе идеална и за възглавница. В повечето други кораби след този имаше само огромна зала с климатик и телевизор вместо прозорци. Дори без грам паника, пътниците се изнасяха близо час през двете й тесни врати.
Снимки от всички пътувания
 |