По някое време започнаха и постите. Беше 2 Септември 2008 по грегорианското или 2 Рамазан 1429 по арабското или 13 Шахривар 1387 от персийското летоброене, чието начало е положено от горе упоменатия поет, пияница, математик и астроном Омар Хаям. Дните на персийската година са колкото и дните на грегорианската, но основните разлики са, че годината започва в деня на пролетното слънчево равноденствие (или персийската Нова Година, която естествено е древен зороастърски празник, честван с много огън и още повече вино) и че месеците и високосните години се изчисляват по различен начин. Общо взето рамазанът в Иран е по-недисциплиниран от примерно пакистанския и по-сериозен от индонезийския или турския. Пътниците, бременните и малките деца почти винаги се изключват от него, а по градовете се виждат хора с цигари. Направи ми впечатление следното – много от ресторантите продават храна, но никой няма да ти разреши да я изконсумираш вътре. Естествено е, че европейската логика – ами защо продават след като е ясно, че купуваш, за да консумираш? – не е приложима тук. Тук правилата са ясни, точни и записани в корана – не яж, не пуши, не пий и не лягай до жена си по светло – но никъде не фигурира забраната „не продавай”! Подобно напълно общоприето и често толерирано двуличие на нормите се среща и при съвместното полулегално съжителство на мъжа с жената (да не употребявам думата проституция). В Иран е разрешен временният брак с продължителност от 1 час до 99 години. Опростена е процедурата за сключване на такъв предопределен брак, чиято форма често се използва по време на поклонение – ако мъжете отсъстват за по-дълго (… от примерно час) от дома си. Преди години имало идея да се въведе като отдушник подобно облекчение и за студентите (които винаги са един решаващ фактор при промени в страната), но до там все още не се е стигнало. А една от най-интересните забрани е да се слушат певици. Логиката е, че гласът на жената, както и гледката на женска коса неминуемо водят до пагубно изкушение. „Плешивата певица” би била един елегантен компромис, но в крайна сметка се стига до друг – разрешава се пеенето на жени само в хор. Така плътската страст не е в състояние да фиксира точно обекта на желанието си.