Сам по себе си Язд е град, за който могат да се напишат още няколко пътеписа. Центърът му е един автентичен лабиринт от сокаци – толкова тесни, че по тях рядко минават даже мотори – а жълтият цвят на кирпичените едноетажни постройки ненатрапчиво те заобикаля от всички страни. Вятърни кули се издигат като единствени по-високи постройки наоколо от времената, през които още не е имало водопровод или канализация. В музея на водата добиваш една по-конкретна представа за каналите, прокопани в мекия пясъчник от полуслепи старци с кирки и карбидни лампи, а преди тях животворната течност е била съхранявана само в обширни подземни резервоари. Поради сухия климат, водата се изпарява бързо и точно вятърните кули са довеждали нужната влага от високо в „недрата” на земята. Сега повечето от вратите към подземията са зазидани, но има няколко изключения и минавайки през тях установяваш, че на десетина метра под нивото на улицата температурата също е с поне 10 градуса по-ниска. В центъра на града, отново покрай фонтани, паркове и зеленина е останала само фасадата от бившата джамия на Емир Чакмаг, а в единия ъгъл пред входа е разположена странна дървена конструкция. Името й е “накхл” и тя е толкова тежка, че десетки души са нужни, за да я вдигнат и разнесат из града по време на процесията в чест на мъченика от Кербала – Хюсеин. Процесиите Ашура са характерни със самобичуването на хиляди, облечени в черно поклонници, но самата дума накхл (разнасяне/пренасяне – арабски) има още един интересен религиозен аспект. Накхл е пренасянето на знанието на корана или хадитите от човек на човек и най-меко казано повелята на традициите. Накхл е когато продаваш храна, но сам не ядеш по време на Рамазана. Накхл е когато чуваш целия женски хор, но не се заслушваш в нито един женски глас. Допълващата го страна е Акхл, което може да се преведе като собствен и независим от традициите разум (дайте акъл как е тази дума на български). Когато Мохамед попитал един свой събеседник – “Какво ще направиш в тази и тази ситуация?” – събеседникът отговорил – “Първо ще последвам мъдростта на Корана, но ако там няма нищо по този въпрос, ще последвам твоите мъдри дела. А ако и ти не си бил в подобна ситуация, ще се осланям на моя Акхл съгласно принципите на религията”. Понятието джихад вече е напъплило като хлебарка по целия медиен свят – дума празна и без много смисъл. Много по-важна за исляма и разбирането на тази религия е думата “иджтихад” – тоест вдъхването на нов живот в старите правила чрез синтез между Накхл и Акхл.