Иран › Бехещ-е-Захра
Опознах Техран (така го наричат тук) по-обстойно едва след като започнах да вадя пакистанска виза. Ходих на един адрес, но докато стигна до там пакистанското посолство вече било преместено, а новият се оказа в близост до военни сгради. По телевизията често говорят, че тази и тази война се водела за демокрация, свобода и правдини, а тук направо бяха нарисували теменужки, хвърчила и дечица по стените на военните – да ти стане драго докато трамбоваш и заобикаляш половин час под бодливата тел и караулките. После трябваше само да се снимам и да извадя препоръчително писмо от посолство, което също бе преместено, а освен това се запознах и с местното банково дело, тъй като поради огромната корупция пакистанците не приемали пари в брой. Когато съм на път минавам средно по 10 км пеш на ден, но в тази столица от супер тежка категория (> 15 милиона) леко се поозъбих. Повозих се на автобус и без да искам стигнах до дворците на Саади в северната част на града, а после се оказах някак си и пред сградата на бившото американско посолство в центъра. То се оказа почти до скъпия хотел Машхад, а оградите му бяха „награфитени” с рисунки на американското знаме, развяващо се под израелското и лозунги от сорта на – „Умрете от яд американци” или “Единственият начин да победим бесния вълк на ционизма и трансгресията на големия сатана (Америка) е чрез саможертвена съпротива” – цитат на Върховния Водач. Това е едно от многото имена на Великия Гръмовержец, а според първите страници на политическия българо-фарси речник Англия се превежда само като “малкия сатана”. През друга почивка от цялото това обикаляне насам-натам се разходих с метро и до гроба на Аятолах Хомейни в най-южната част на града. Там се намира огромното гробище “Бехещ-е-Захра” от войната с най-малкия сатана – Ирак. Бехещ значи рай на фарси, а в знак на милостта на Аллах в исляма има 7 ада и 8 рая без да се броят гробищата. Шиитството е една забележителна част от исляма (тук вече съм напълно сериозен), наложена за пръв път като държавна форма на управление точно в Иран. Ще се спра върху нея съвсем подробно по-нататък, но една от основните й разлики със сунитството е почитанието и поклонничеството пред цяла плеяда от имами, ходжи и аятоласи. Както и в сунитския (заклеймен от пазителите на Мека като почти езически) Магреб и тук личният пример има изключително голяма стойност и не е чудно, че пред гроба на Аятолах Хомейни са разпънали палатките си толкова много пришълци от всички краища на страната. Подобно на сикхския “Златен храм” в Амритсар, част от сградите около мавзолея се използват като столови, болници, магазини и санитарни помещения за поклонниците, а на централно място под куполите е входът към светинята. Мъжете влизат от дясно, а жените от ляво, но за разлика от повечето други мавзолеи тук тълпите се смесват отново пред гроба, повит със зелено сукно. Вътрешната част на сградата прилича повече на летищен терминал или огромно хале и впечатлява единствено със семплата си конструкция и липсата на помпозност. Хора лежат по арабски на персийските килими, други четат и си говорят, а деца се гонят по искрящия мрамор и крият между широките дрехи на майките си. Чудно е как ги разпознават от 20 метра само по еднотипните черни роби или осанката, защото много от жените не показват даже очите си…
Снимки от всички пътувания
 |