Иран › Есфахан
Есфахан бе първият град по пътя ми, който разкри така характерното зелено лице на Иран. Нямам предвид цвета на исляма, а десетките паркове, шадравани, фонтани и павилиони, накарали навремето даже хора като хиндусите да строят “персийски градини”. “Чахарбаг” (четирите градини) или “хащ бехещ” (осемте рая – както всеки знае те са обитавани от 72 девици; по-малко известен е фактът, че седемте ада са заселени с турски русалки, а турската русалка е от кръста нагоре риба и от кръста надолу – турчин) са само няколко от названията им в този изключително свеж град, през който тече непресъхващата и леко заблатена река Заянде-руд. Десетки мостове с арки напомнят на части от Одрин или делата на Кольо Фичето, а между широките платна на главната улица са засадени правилни редици от дървета между грижливо подрязани храсти и смарагдени тревни площи. Малки магазини се редуват с хлебарници, от които за реклама стърчат и ухаят “барбари” – хлябове с формата и големината на снегоходки – и някъде наоколо стари кервансараи са преустроени на модерни хотели. Сините куполи на джамиите лъщят обхванати в скелета и тъй като иранците са почти мистични привърженици на символиката, много от изписаните по тях с плочки арабски букви както кръстословица могат да се четат надолу, настрани или по диагонал в неспираща възхвала на Аллах, Али и Хюсеин. Старият площад на града носи името Накш-е-Джахан, което идва от поговорката, че ако си видял Есфахан си видял “половината свят”, от където масивни стари порти откриват пътища в четирите посоки. Няколко купола и минарета затварят мястото и във височина, а в петък площта от 2-3 футболни игрища се използва също за молитва. Ограждащи целия площад се виждат дюкяните и арките на най-отбраните търговци на града – дори да е чудно точно търговците са финансистите, чиито интереси по традиция се защитават най-ревностно от структурите на властта – нима в Щатите е по-различно? Само че тук структурите на властта са дълбоко религиозни и наложени преди около 5 века като инструмент за национално оцеляване – Иран е една от малкото държави с хилядолетна и почти независима история. Когато след Мохамед идват на власт халифите Абу-Бакр, Омар и Осман, родствениците на пророка остават извън играта. Статуквото е възстановено едва с Али ибн Абу Талиб – четвърти халиф и първи имам за шиитите. Хасан и Хюсеин са синовете му, внуци на Мохамед и респективно 2-ри и 3-ти имами, но подобно на баща си и те умират насилствено или както днес бихме се изразили “при неизяснени обстоятелства”. Останалото е история и това течение на исляма, подобно на всяка друга религия се дели като разгонено едноклетъчно – вече има шиити, вярващи в завръщането на 12-тия имам, има и алевити или исмаелити, стигнали само до 7-ия имам. Въпросът е дали те биха съществували така влиятелно, ако през една по-интересна част от историята към 16 век Иран не бе наложил шиитството като своя държавна религия, за да се предпази от сунитството. Този борбен народ се примирява със загубата на езичеството и зороастризма и създава своята неделима, но в същото време независима част от исляма – за да пребъде. И ако навремето чакахме изграждането на комунизма, а сега чакаме да отмине финансовата криза или победата над тероризма, то държавният апарат в Иран също е поел властта само до завръщането на 12-ия имам. Всяка власт се нуждае от химери, защото надеждата крепи човека. И както всичко друго в тази чудна страна, както и съвременните пътища, построени сякаш за векове напред – стратегията им е проработила. Не се сещам за някое крупно политическо дело, изградено напълно върху основите на християнството в последните няколко века, но по време на революцията от 79-та в Иран и комунисти и студенти и военни и автономни застават плътно зад идеята за една ислямска революция, защото така най-лесно се мобилизират масите. Много иранци открито споделяха, че поставят Хюсеин (да не се бърка със Садам – за това убиват с камъни) по-високо от Мохамед и никак не е чудно, че около 6 милиона души посрещат Великия Гръмовержец при завръщането му от изгнание – подобни примери има и по време на възхода на талибаните в Афганистан. Обратната страна на медала е, че масите могат да се мобилизират и за експресни експлозивни доставки пак в името на исляма, но кое е това дело, чиито последствия са само положителни? Важното всъщност е следното – мохамеданството често бива упреквано, че най-слабата му страна е срастването между религия и държава. От своя страна пък повечето мюсюлмани не разбират как изобщо може да има разделение между държава, закон и религия… което ги прави също толкова силни.
Снимки от всички пътувания
 |