Иран › Шираз
Да се върнем към гробищата… На още 500 км и 6 часа на югозапад от Есфахан се намира Шираз – градът на виното и поетите. Едноименният сорт грозде все още се продава по сергиите, но за (легално) ширазко вино днес ще трябва да се разходите до Австралия, Южна Африка или Америка. Наистина – Омар Хаям – известният у нас автор на следните стихове:
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
е раждан далеч от тук, но местният титан, наречен Хафез Шираз(к)и също щедро черпи с вино и вдъхновение. А когато попитали възрастния и вече леко депресивен Гьоте – “Какво Ви кара толкова да се прехласвате по персийските поети?” той повече от лаконично отговорил – “…те са по-добрите”.
С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!
И ако всичко това случайно звучи като стихосбирка на бъдещи членове на анонимните алкохолици – ето и още нещо:
Да минем пак към механата, да спрем пред нейната врата:
влече ни всички тя със своята необичайна простота.
Отлита всичко като вятър – и тронове, и сан висок -
но нека за това не мислим, да пием – в туй е радостта.
Да пием! И с другари верни край пълни чаши да седим,
че свети всяка малка капка като рубин върху пръстта.
И щом сме още във начало, в едно да се обусловим:
по този път да не оставим, да не забравим любовта.
О, проповедник, ти напразно нам предлагаш своя рай.
По-мил ми е от рая божи прахът от нейните места.
Доста популярно е също едно друго стихотворение, в което Хафез си задава въпроса чии везни ще натежат повече в деня на страшния съд – на пияницата, полирал до безкрай мозъка си с вино или на проповедника, обрал парите на другите трезвеници. Не съм подбрал особено показателна част от творчеството им през времена, в които ислямът е бил доста по-суров от сегашния и въпреки всичко – Хафез и Хаям или Рудаки са се наложили като класици с такава сила, че никой досега (след почти 10 века) не се е и опитал да ги забрани. Мавзолеят на Шах Черак (брат на 8-ия имам Реза) в Шираз е място, където може да се наблюдават ритуалите при посещение на шиитски гроб. Въпреки, че по принцип достъпът точно до този храм е забранен за друговерци, е интересно да прекараш няколко часа в „ислямските крипти”, изпълнени с миниатюрни огледалца, зелено сукно, пищни полилеи, смирени тълпи и… блясък. Достатъчно е да поздравиш с достойнство пазителите на входа на арабски, а след това да се събуеш и да правиш това, което вършат другите поклонници. Тогава виждаш как всички около теб с респект и най-дълбоки чувства се приближават към гробовете, молят се, докосват с длани стъклото или сребърните решетки на светините и след това потриват същите длани в брадата и лицето си, поемайки поне нищожна част от неспирната благодат. След това сядат на пода и тихо говорят или четат от корана, а на връщане се оттеглят достолепно и бавно с гръб към изхода – усещането е величествено, не само за тези, които идват на поклонение от кирпичените си селски колиби… Не знам доколко всички тези обреди са с шиитски корен, тъй като съм наблюдавал подобни церемонии и на гроба на Аюб в Истанбул, но доста от хората в Шираз изпълняваха същите ритуали под малката мраморна беседка със семплия саркофаг на Хафез – светеца, канонизиран само в съзнанието на сънародниците си (и стига му тази награда).
Снимки от всички пътувания
 |