Иран › Каспийско море
Още преди няколко дни ми направи впечатление колко палатки се продават по спортните магазини. То… и в България се продават палатки, които седят по рафтове и изобщо не бият на очи, но една голяма част от стоката по ислямския свят се вади всеки ден от складовете и се излага за показ на тротоарите отвън. По време на работа продавачите често я почистват с метли от прахта, а през нощта всичко отново се прибира вътре – това занимание отнема предполагам по няколко часа дневно. Едно ранно утро, минавайки покрай Лале парк видях поне 20 палатки на тротоара. Позачудих се колко рано са отворили търговците, докато не видях събути обувки и примуси наоколо. Гледката приличаше на палатков лагер примерно на площад Славейков. В последствие забелязах нещо подобно и по Каспийско Море и по всички градове, през които минавах – и в Есфахан и Шираз и Язд и т.н. Докато чакам визата ходих да видя Каспийско Море и въпреки, че голяма част от крайбрежието е застроено, бе трудно да се намери квартира. Стаите с 2 легла и без баня в Абасабад започваха от около 20 евро, което е непосилна цена за 90% от местните. Бяхме пристигнали надвечер и не искахме да търсим квартира из съседните села, така че най-накрая намерихме някакъв местен, който пита дали си носим палатка. Нямахме, но приятелят му бил пазач на къмпинга и той намери подслон при две момчета, продаващи чай, храна и напитки от сорта на местната (м)иранда. Под тяхната тента имаше 3-4 дървени легла, застлани с персийски килими, а ние се настанихме и останахме няколко дни – интересно е да се живее в дом без стени, от където винаги можеш да наблюдаваш какво се случва наоколо. Отпред беше мъжкият плаж, заграден само с телена ограда. През нея се вижда всичко, но въпреки това не бива да се разхождаш навън по бански или дори по къси гащи, защото само след броени минути идват “пазителите на ислямския ред” и ти правят забележка. Това са същите тези типове, които следят жените да са със забрадки, защото “хеджаб-ът за жената е както мидената черупка за перлата”. Друга разпространена женска дреха се нарича чадор (което може да се преведе и като палатка), а хардлайнерките ходят с бурка, която се среща относително рядко и създава впечатление за самоходен спален чувал. Както и да е – жените могат да свалят дрехите си на женския плаж, а той обикновено се намира далеч от мъжкия и от всички страни е заграден с дебел брезент. Много от чужденките, искащи да посетят Иран се отказват поради задължението да носят забрадка и консервативно облекло. Модерно е и да се пише как жените биват едва ли не са насилвани да се обличат в палатки… от някакви религиозно-фанатични чудовища. Но облеклото е и част от една толкова древна традиция, че тази от местните, която реши да тръгне на висок ток и с къса пола ще бъде линчувана от другите жени много преди да се появят пазителите на ислямския ред.
Снимки от всички пътувания
 |