Язд също е един от малкото градове със зороастърски храм и гробища. До Шираз, на високо в скалите над Персеполис са погребани Артаксеркс II и III, а причината за това е следната – последователите на Заратустра смятали, че телата на мъртвите замърсяват земята. Може би тленните останки замърсявали и огъня, защото те също така не били изгаряни. В покрайнините на Язд, от където започват планините, приличащи на пустиня се открива следната гледка. Това, което се вижда на върха е само остатъка от “кулите на мълчанието”, използвани в стил гробища. Идеята била мъртъвците да се оставят да позагният и да се нажарят от слънцето, докато вятърът не обрули и лешоядите не изкълват и последните остатъци от костния им мозък. След това кокалите се събирали в голяма дупка в центъра на кулата… а там просто се доразпадали. Всичко това напомня на равнината на гърнетата в Лаос, но най-вече на будистки Тибет, където “въздушното погребение” включващо присъствието и на лешояди и на диви зверове се е практикувало до съвсем скоро. Традицията в Тибет е обяснима с липсата на дърва за горене. А тези некромантици тук? Май никой не знае… Все пак в храма Атеш Каде все още се намират и бадемови и кайсиеви клонки, за да подържат вечния огън, горящ от няколко века, а в ролята на Тома Неверни трябва да възкликна – айде бе! Но символът на религията – белобрад старец със стилизирани крила, вдигната дясна ръка и пръстен в лявата, колан на кръста и наметало е толкова стилен, че може да послужи за емблема на всеки едни ВВС.