Мароко › Тетуан

Тетуан е последният ми град в Мароко. Испанското присъствие по тези места все още се усеща по архитектурата на сградите и широките булеварди. Отдавна изоставената испанска гара е префункционирана на джамия, наред с дирхама и еврото вече върви като валута, а тукашните магазини, като площ със сигурност ще поберат няколко маракешски дюкянчета заедно с берберски оркестър, в чиито крака се прескачат пепелянки. Градът е пълен със студенти, туристи, търговци на хашиш и всякакви луди типове. Малко след като пристигам, до мен се приближава културно облечен господин със сив костюм, жилетка и скъп зелен балтон: – Здравейте! Каква случайност! Аз Ви подпечатах паспорта на ферибота. Помните ли ме? Вече е минал месец и лицето на служителя от кораба за Танжер (намиращ се на 100км от Тетуан) съвсем ми се губи, но подхващам любопитно играта и поздравявам учтиво. След 5 минути става ясно, че културният господин е изпаднал във временно парично затруднение и културно моли да му услужа с 50 дирхама, които ще ми върне другия ден на митницата. С усмивка подчертавам, че съм в подобно финансово положение и господинът изчезва сърдито в тълпата, но балтонът му е явно доказателство че тези номера често минават. Разглеждам града, преспивам и на сутринта с “grand taxi” се придвижвам до границата при Цеута. Опашката на митницата е такава, че затруднява откриването на хора със зелени балтони, но и без тях мошениците, които предлагат “задължителни” формуляри, листчета, пропуски, печати итн. са достатъчно. Бързо минавам покрай всички тях и след половин час съм в Испания. Фериботът бавно потегля към огромните подвижни кранове, към грижливо натрупаните контейнери на Maersk и Hapag-Lloyd и към скалите на Гибралтар, а носът на кораба неясно сочи към първото пристанище на един друг свят – опънат по конец.

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia