Мароко › Сюлейман

Урокът по физическо свършва, а след като разглеждам бегло и класните стаи се разиграва следната интересна сценка – Рашид потегля театрално напред, а приятелят му Сюлейман, впил очи в мен, закрачва след неговата сянка.

– Как е тази дума на английски?
– Сянка?
– Не сянка. Какво правя сега?
– You follow Rashid.
– Океий. You follow us.

Тръгвам след децата, а те спират зад всеки ъгъл и като че неволно се обръщат за поглед, да не се изгубя. Аз няма как да се изгубя на 10 метра след тях, но от време на време, за да не избухна съвсем в смях се заплесвам из магазините. Даже и слепците прозират през играта, но тя не прави впечатление никому. Малките деца организират само малки конспирации. Къщата на Рашид е двуетажна, а из вътрешния двор пасат кози. Събувам обувките си. Очаквам да видя само мъжката част от семейството, така че изобщо не съм подготвен с добре дошъл да ме посрещнат точно три забрадени сестри и неловко им подавам кашона с пасти, бонбони и сладки, задължителен в подобен случай (може да занесеш и кокошка, но само ако е жива). Родителите на Рашид живеят по традиция в пустинята, а за разлика от номадите, оказали се в Алжир след 1975, те все още имат щастието да виждат често близките си. Най голямата сестра – Фатима – е женена и се грижи за братя и сестри наравно с децата си. Езикът, на който разговарят, се нарича “хасание” и според Фатима е много по-близък до класическия арабски, отколкото диалекта в Мароко. Сядам на земята и на малка маса пред мен се появяват ментов чай, козе мляко и “швинч” (мекици, направени почти по български). Чувствам се като у дома си, още повече че Рашид в моя чест пуска и “TV Bulgaria”, по която почти нереално вървят новините, че пътят към Смолян е проходим само с вериги, а синоптиците примерно очаквали още толкова сняг. Забрадените сестри на Рашид се оказват изключително любопитни, образовани и приказливи. Те определено не са жени от ислямски стереотип, а религията им изглежда преплетена с други местни, древни и дълбоки истини. Все пак изваждайки камерата, те не проявяват желание за снимка, но отказът им е дружелюбен и не повлиява на разговора. Не става дума за политика, но само да спомена Смара и Мароко в едно изречение, Рашид набързо ми пояснява че тук е Западна Сахара, а Фатима набързо му пояснява, че ще го напляска. Третата чаша чай е знак, че срещата е към края си и аз потеглям обратно. Сякаш набрали кураж, Рашид и Сюлейман ме изпращат през тъмните улички на града и малко преди центъра Рашид подава подарък – дълъг черно-златист марокански кафтан “Made in China”, вероятно измъкнат без разрешение от бащиния гардероб. Не съм подготвен за подобен жест и в замяна вадя малкото си сгъваемо ножче, очукано от много пътувания. Махвам за довиждане и мъглата на булевард “Hassan II”, където може би се криеха Полисарио, поглъща двата малки силуета.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia