Мароко › Лааюн

На другата сутрин потеглям към Лааюн. Пътят минава през каменната пустиня, наречена Хамада, а поради липсата на завои автобусът лети с рекордна скорост. Изпреварваме бързо няколко военни камиона, претъпкани с трудоваци в ямурлуци. Встрани от пътя се вижда често знака “Внимание камили!”, около който често се виждат камили, а и шофьорът често внимава. Проверките за 250 км са само две, на тях по чудо не записват нищо, а военните с облекчение отмятат само името ми, фигуриращо вече по техните списъци. Лааюн е гордостта на Мароко – немноголюден, обширен град с безкраен централен площад, покрит на места от брезентови навеси. Под тях деца и бащи играят на футбол и карат колела или си удрят шамари. Нещо необичайно за тия географски ширини са боклукчиите (облечени в жълти униформи), трудещи се между редици от палми пред главната джамия, а свежата зелена и подравнена трева на местния стадион и заключените градини също не са характерна гледка за Сахара. 500 км на север от тропика на рака, в Лааюн живее може би 2/3 от населението на провинция Западна Сахара, а то може да се наблюдава привечер по главната широка улица, обикаляща елипсовидно около многобройните кафенета, сергии, ресторанти и магазини. Много от сградите на столицата са бивши казарми от испанско време, сравнително нови, но вече порутени постройки има и по дерето на червената река, а най чудната гледка представлява местния “bidonville” (квартал на бедняците, заселени образно казано в бидони) в края на града. Наред с невъобразимата мизерия, по малкото къщи, снабдени с покрив се виждат сателитни чинии. Не проумявам гледката, тъй като дори и наличието на дефектен радиоприемник в радиус от километър би ме учудило, но любопитството в такива квартали е неуместно при липсата на отряд от лековъоръжени придружители.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia