Текст на бележките:

Нов коментар

juriwaro 14-07-2014 14:26 (GMT)
Следете http://teddy-land.com/ Събира ми се само по час интернет на месец.

Поздрави!
juriwaro 29-09-2013 11:12 (GMT)
След 5 седмици из Пиренеите сме обратно в цивилизацията. Изказвам благодарност на синоптиците за доброто време, което започна трагично с преход на втория ден от около 325 хоризонтални метра. Всъщност зимата е била исторически дълга и до края на юли е имало сняг за ски, така че септември беше идеалният месец. А последните 2 седмици не сме имали и капка дъжд. Записват ни се много палаткувания и чувалувания, десетина заслона и 3-4 пъти - легло. Всичко останало е наред... дори това, че мога да влезна в панталона без да отварям ципове или копчета.

Поздрави.
juriwaro 18-08-2013 21:49 (GMT)
След 2-3 дни потегляме съвсем безцелно по пиренейското Ком-Емине. Няма да гоним етапи и денивелации, по-скоро ще следваме ефимерни настроения към върховете пред нас, а не към натрапниците от картата. Нарочно не задълбах в детайли и взех само 1 карта с мащаб 1:250 000. След 2 дни над нея и още няколко - с идеята за по-леки раници - мисля, че има смисъл и от 5-те български първенци за 24 часа, но и от 100 никому неизвестни върха в Испания за 1000 часа. Това е пичове и до тогава - ОСТАВКА! ЛУСТРАЦИЯ и КАСТРАЦИЯ!
juriwaro 30-11-2012 12:33 (GMT)
Отдавна не съм се включвал тук и няма да ви занимавам с докторските ни одисеи. Но преди повече от месец направихме и първи стъпки по "обиколната" пътека на Витоша. Последваха още няколко излета в района, после стигнахме до Урдините езера, а вече се понесохме и из виенските Алпи... на места, където по принцип си трябват повече от 3 опорни точки - http://teddy-land.com/gallery_herminensteig Надобряваме!
juriwaro 12-09-2012 09:27 (GMT)
Здрасти Стефчо, отдавна не сме се виждали. Днес махнаха конците на Теди и ако ми е късно да се изуча за хирург, поне за терапевт или медицински брат вече ставам. Поздрави!
Стефчо Г. 10-09-2012 20:01 (GMT)
Юрка, изтръпнах като четох какво ви се е случило. На косъм сте били, особено Теди. Браво за куража ви след това! Дано да няма повече изненади; стискам ви палци! Аз оставих Японията и сега съм във Франция.
juriwaro 07-09-2012 08:09 (GMT)
Здравей Веско и мерси за съпричастните слова. Теди вече е вкъщи, планираме раздвижване на Витоша, а после и по-надалеч. Като подоготвка отработихме прехода до Пирогов и обратно - с пресичане на буйните планински потоци на Перловската, клисурата под НДК и девствените поляни около бул. Прага. Поздрави!
Веско Петров 06-09-2012 09:50 (GMT)
Здравей Юри,

Току що научих за вашия misfortune. Тази история много ме натъжи. Дано накрая всичко да е наред. Стискам палци и ви желая вашия wanderlust по света да не приключи заради тази катастрофа. Успех!
juriwaro 03-09-2012 08:14 (GMT)
Наложи се повторна операция на лакътя. Операцията беше преди няколко дни и още преди да я докарат с леглото, хирургът ме привика и започна с "Направихме всичко...". За малко да изпсувам, но той продължи с думите "...както трябва." Едва ли не сме хванали и последния влак, че след седмица-две ни чакали некрози, разпадане на костите и други такива забави. А ние мислехме за нов изкуствен лакът след година, две като за най-лош вариант. С няколко думи - попаднахме на човека (доцент Енчев, 4-та травматология Пирогов) който трябваше, точно когато трябваше. Другото засега е ок, инфекции няма и даже непосредствено след самата (втора) операция Теди си чувстваше лакътя по-добре от многото дълги дни след първата. Подвижността на ставата вече е налице (хирургът направил сефтето), със сигурност ще липсват 10-15 градуса, но досега тя движеше още по-малко. За изграждането на лакътя са си взели материал от таза, но това не е нито френдли файър, нито даже колатерална повреда... Всъщност след катастрофата, когато няколко мига оставиха дълбокия си шибан отпечатък върху следващите седмици и предстоящите месеци, нещата се развиват оптимално и контролирано. Счупванията са сериозни и редки, за което си трябват специалисти, но вече минахме през долна мъртва точка. Шансовете за такава фрактура на лакътя са 0.01% от всички фрактури на горните крайници, счупването на ребрата не е изобщо често срещано, едва 60 на 100 000 души стигат въобще до евакуация... Като добавим, че всичко се случи в Индонезия и то на камион, който взехме за 6 км се получава и числото 1:7 000 000 000 идентифициращо всеки един от нас. Надвивайки малките величини се разкрива и голямата картина. Правилата на играта са прости - смъртта винаги вкарва само един и то последния гол, но дотогава и докато сме живи, можем поне и ние да и набутаме няколко.

Поздрави!
juriwaro 17-08-2012 19:59 (GMT)
Мерси Ачка, след няколко дни пристигаме в БГ и поне няма да има къде повече да се евакуираме. А първата курбаноподобна церемония по неволя направихме в хинду храм, където обиколихме 9 пъти пиедестал с многоръки статуи. През всичките си години не сме имали сериозни премеждия, но рискът се трупа капка по капка и в един момент чашата не прелива, а просто се пръска. Няма рецепта против катастрофа, няма как да извадим и смислена поука, времената са тежки, но ще минем и през тях. Поздрави!
а4ката 13-08-2012 21:31 (GMT)
Юрка , май е време за един курбан, че напоследък къръка нещо зачести. Стискаме палци всичко да е наред, но все пак , ако имате нужда от някаква помощ , пиши ми. Поздрави и на двама ви. Ангел и Мая
juriwaro 10-08-2012 04:01 (GMT)
"Шансът да бъдеш ограбен, отвлечен или убит, както и шансът да пипнеш рядка, но упорита болест е нищожен в сравнение с риска от катастрофа..."

Бележките бяха изключени за известно време, тъй като катастрофата най-накрая се превърна в реалност. И въпреки, че катастрофи се случват навсякъде, нашата бе на най-неподходящото място - малък остров между Индонезия и Филипините (Сиау). И двамата с Теди сме били в безсъзнание за предполагам секунди. Теди се свести с няколко опасни фрактури в областта на ребрата и също лакътя, моите травми са съвсем невинни (и вече почти зараснаха), но ослепяването на лявото око ми се размина на косъм. Всъщност ако желязото се бе забило малко под костта на веждата (която го спря) - може би ослепяването щеше да е най-малкият ми проблем. След това ни извозиха до селска болница за първа помощ и след това ни евакуираха с кораб и голяма бутилка кислород до Манадо за 7 часа. В Манадо Теди лежа около 10 дни в интезивното, но докторите накрая я закрепиха. 17 годишно момиче на съседното легло, с доста сходни наранявания от друга катастрофа си замина през критичните за този вид травми четвърти/пети ден. След това ни евакуираха със самолет до Куала Лумпур, където прекрахме още 16 дни в болница. Оперираха и ръката и всичко засега е наред. Докторите се учудват от доброто и физическо състояние, а дори и в най-тежките си периоди, когато висеше на 5 маркуча, Теди беше добре психически. От снощи сме извън болницата и сега се намираме в Чайнатаун, Куала Лумпур, където започна пътуването ни преди повече от 2 месеца. Който има телефон на баща ми, ще разбере още хиляди подробности, но най-важното е, че и двамата днес сме живи и в добра за състоянието ни форма. Ще се прибираме след още седмица-две и единственото, от което се нуждаем в момента е здрав сън, нормално обкръжение и разходки навън (с които, обeщавам няма да прекаляваме).

Поздрави!
juriwaro 09-07-2012 04:51 (GMT)
Прекосихме целия остров "с каквото дойде" и сега сме в най-северната му част. По най-груби сметки отидоха 60 часа в път за около 2000 км. Манадо и цяла Минахаса са добре уредени от към инфраструктура и се усеща както малайското така и филипинското влияние. Качихме се до няколко вулканчета, които не бих нарекъл така по време на изригванията им миналата година. Локон е доста активен и в момента (степен 3 от 4), но засега бълва само сяра, а Сопутан е все още в доста див вид. Кратерът му е непристъпен от Юли 2011 и никой все още не е прорязвал пътеката през последната част от джунглата до самия конус. Плановете ни са днес да заминем за остров Сиау, където е един от най-активните немирници на архипелага - Карангетан (1800 м.н.в.) Лавата е често явление по склоновете му, понякога евакуират целия остров - ще видим докъде ще издрапаме без каски. Поздрави.
kehayov 02-07-2012 05:12 (GMT)
da az sym v Thailand shtqh da ti predloja da piem po bira tuk,, no mai skoro i az shte se iznasqm ot tuk kym Kambodia lao i indonesia
juriwaro 27-06-2012 12:38 (GMT)
Нещо не ме влече към Тайланд. Ти да не си вече там? Плановете се промениха в движение и вместо към Макале поехме по страшно лош път към Мамуджу и после по по-добър към Палу (100 км за 7-8 часа вече не правят впечатление). От там направихме почти 10 дневен преход из националния парк Лоре Линду. Минахме около 100 км из джунглата, спахме при старейшините на села или на хамаци. Останахме за по няколко дни в долините Бада и Бесоа, където има десетки мегалити и каменни делви, подобни на тези в лаоския Понсаван като единствени, известни ми 2 места на света. В последното село Дода имахме трудности с транспорта към цивилизацията. Все пак шосето е строено едва преди няколко години, а дотогава местните са били откъснати на дни от най-близкото шосе. Шефът на селото е припкал с копие след дивите прасета из горЪта и вечерно време е отпускал с ракия, в която плува ембрион на елен. Както и да е, дъждовете като че ли се усилват и както е тръгнало през последните няколко години, си мисля че понятията сух и дъждовен сезон скоро съвсем ще се размият и разсъхнат. Добре сме, поздрави на всички.
kehayov 19-06-2012 18:30 (GMT)
ха супер ! ще минаваш ли през Тайланд скоро ?
juriwaro 11-06-2012 08:58 (GMT)
Визата на границата е за 1 месец (25 $). Може да се продължи после за още 1 месец на същата цена, но в посолството в София дават без проблем двумесечна. Все пак грехота е да се седи по-малко от 2 месеца в Индонезия. Сега сме в Мамаса. Времето е доста мокро под планинската верига, от които успяхме да се смъкнем преди да започнат големите порои. Пътеката е изключително стръмна и хлъзгава в началната си част (стигнахме до 2700 м.н.в.) и последните 2 дни нямаше хора. Влагата постоянно гризе от тук от там, даже днес (2 дни след планината) не сме успели да изсушим целия инвентар. Имаме само около 3-4 часа слънце на ден. Джунглата между 2000-2500 м.н.в. е цялата в мъх и туфи, зеленина и епифити заграждат стъблата, корените и камъните от всички страни като пухкав козяк. Животни има сравнително рядко - най-вече диви прасета и аноа (ендемичното "прасе-елен" ), но растителността надминава и най-смелите фантазии. По-равните места вече са заприличали на тресавища и от една страна беше добре, че спахме на хамаци, но още не сме усъвършенствали техниката за така мокрите условия. Последния ден, вече просто нямаше смисъл от дъждобран, а за десерт прекосихме и реката Мамаса, която се беше покачила учудващо малко и даже не стигаше до кръста. Сега чакаме по-сухо време и хапваме добре, за да продължим пеш към Тораджа и Макале. Поздрави.
kehayov 05-06-2012 19:19 (GMT)
много обикаляш Евалата,за индонезийска виза която се получава на границата в Индонезия колко време обикаляш ?
juriwaro 05-06-2012 09:55 (GMT)
Трудно се стига до Сулавеси. Кацнахме в Кайро, после кацахме в Банкок, седяхме 2 дни в Куала Лумпур и едва снощи пристигнахме в Макасар. Куала Лумпур е сравнително непроменен за последните 7-8 години град, но има повече туристи. Вчера рано-рано някакъв моторист в движение изтръгна златния ланец на един китаец, а Сулавеси също добре се вписва в спомените ми от Индонезия. Утре продължаваме към Мамаса - селце в Западна Тораджа, където ще качваме вр. Ганданг Девата (3000 м.н.в.) Ще изгубим връзка за поне 7-10 дни и трябва да минем доста километри пеш. Поздрави на всички.
juriwaro 31-05-2012 18:07 (GMT)
Утре пътуваме за Сулавеси и непознати доскоро имена вече изпълват цяла вселена. Видяхме по ютюб няколко възли за връзване на хамак, джунглата ще ни научи на останалото. Отдавна не се бях подоготвял така старателно, дано не вали много. Ще пиша тук, но няма да прекалявам!
juriwaro 05-05-2012 20:08 (GMT)
Връх Адам, Адамс пик или Шри Пада (свещения отпечатък) е там където според поверието Буда, Адам или даже тамилски/мюсюлмански праведници са стъпили на планина с формата на пагода. Пристигнах в подножието й по пладне и още по светло намерих място за базов лагер малко над сергията за сувенири, номер 38. Освен целия инвентар трябваше да пренеса до горе 3 чувала ориз и 5 кг пържени люти чушки. Наех носачи, с които поехме заедно на следното утро. Приближихме чаена плантация, където носачите ме зарязаха заради по-лукративната сделка от 2$/ден, която им предложиха. Все пак замъкнах всичко на 5 курса. После фиксирах 500 м парапет по ключовите места и с доволство наченах ориза. След успешната аклиматизация фиксирах и дата на изкачването. Трябваше да стартирам не по-късно от 2 часа през нощта. Щракнах карабинера в парапета малко преди една нахална и костелива баба и бързо стопих височината до билото. Североизточният мусон вледени брадата ми, а дюзата на кислородната бутилка се запуши на около 1700 м.н.в. Усетих първи симптоми на височинната болест и на сергия, номер 67 ударих две щедри глътки кокосов арак. Замезих с последните люти чушки и като незаменим източник на калории, извадих кесията с пишмание, която носех още от Истанбул. Подминах небеизвестните зелени обувки, марка Кофлах, стърчащи през храстите от краката на мумифициран преди 20 години труп. Версията на очевидците е, че смърттта му е настъпила поради материален дефект в патерицата. Малко преди финала и най-стръмната част от стълбите се подхлъзнах и безоткатно забих пикела между джапанките на продавач на додол от сергия, номер 109. Опора намерих едва, когато с лявата ръка хванах здраво хавлията, увита около главата на смирен поклонник. Малко преди изгрев се качих и на покрива на храма с отпечатъка. Последва ме будистки монах с латентна агресия в погледа, но все пак побих трибагреника… през робата му. В последвалата суматоха се измъкнах към по-безлюдната пътека за Ратнапура. “Целта е да се качиш и спуснеш, върхът е само бонус” – си мислех с надеждата някой ден да се кача и на Ева. Майтапът настрана – Адам е най-посещаваният връх, на който поне аз съм стъпвал. Тълпи от хиляди поклонници са там всяко утро на изгрев, а по сергиите продават от плюшени зверчета, през кафе и дрънкулки та до знамена на Боб Марли с петлистната детелина. И въпреки неправилната конична форма, сянката на върха е перфектен триъгълник. Шествието из планината попада по-скоро в графата манифестация, отколкото планинарство, но става за финал на шриланкските ми преходи. Време е да се върна към равнините.
Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia