Мароко › Полисарио

Фронтът Полисарио от 1973 е съкращение на – “Frente popular para la liberacion de Saguia el Hamra y Rio de Oro”. Сагиа ел Хамра (червената река) минава през Лааюн – столицата на Западна Сахара и е нарицателно за северните й части, а Рио де Оро е колониалното име на южните територии. През 1975 Франко вече е на път към създателя на генералисимуси, а испанските интереси в района се топят под лъчите на тропика. Исторически претенции към новосъздадения вакуум предявяват и Алжир и Мавритания, но само Мароко успява да мобилизира 350 000 доброволци в мирния “Зелен Марш” от 6 Ноември – дата, която и до днес е национален празник. Широкото братско крило на монархията се разперва над кореняците номади – сахрауите, впоследствие фронтът Полисарио сменя стария враг с няколко нови, а и до днес ООН се занимава с въпроса дали 1) Западна Сахара да се раздели между Мароко, Алжир и Мавритания или 2) Да се проведе референдум по списъците от преди зеления марш или 3) Да се даде автономност в рамките на кралството или 4) ООН да се изтегли, а времето и пушките да вземат по-мъдро решение. Богатството на пустинята за Мароко и Мавритания се измерва в квадратни километри, тонове фосфати, тонове риба и иншаала малко уран плюс петрол. В допълнение за Алжир са примамливи и стотиците километри крайбрежие от Атлантика. Това е една от причините, главната част от лагерите на Полисарио, били те военни или за бежанци, да са отвъд границата в близост до алжирския град Тиндуф. След като минавам първата задължителна проверка за чужденци по пътя към Смара става ясно, че след примирието от 1991 в Западна Сахара наред с военните над мира бдят и бюрократите. Офисът им е копие на автогарата в Тизнит, но тук под лампа наред с данните от паспорта, записват на хвърчащ лист имената на майка ми и професията на дядо – хора, които едва ли дори и морално са подкрепяли каузата на сахрауите. Вторият пост е палатка, в която минавам през същата процедура, разиграна на бавен ход от двама скучаещи военни. А третият checkpoint е каменна караулка и данните, като по чудо, се записват на формуляр. Прозорците практично са покрити с дребна мрежа против комари, но затова пък врата изобщо липсва, така че таванът е почернял от насекоми. Върху циклостил, на стената виси снимката на издирван терорист (боец за правдини), гледащ зловещо през кълба от мухи. Четвъртият checkpoint е на полицията, пускаща без преглед единствено джиповете на MINURSO. Питам пенсионера от ВВС: – Съжалявам, че бавя автобуса, но каква е целта на проверките – сигурност за чужденците или сигурност за кралството? – Вашата сигурност най-напред… автобусът е длъжен да чака … а както виждате няма и никакви Полисарио! И най-накрая, излизайки от автогарата почти в центъра на малкия пустинен град-гарнизон Смара, забелязвам и гъстата мъгла, стелеща се на талази по главната улица. Видимостта от 2 метра не бе вследствие на обгазяване или военна операция, а резултат от обилния пушек, преливащ на кълбета през многобройните скари по тротоарите на булевард “Hassan II”, върху които пържоли, кюфтета и шишове цвърчаха и разнасяха дъха на кимион, джоджен и чубрица. С интерес и слюнки разбрах, че скарите предлагат само огън и въглища за мръвките, които си донесеш от месаря, така че и аз прибавих половинка кайма към пейзажа, а в димната завеса, където може би се криеха Полисарио, намерих само топъл хляб, маслини, домати и лук.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia