Мароко › Начало

Декември 2002 - Януари 2003

Фериботът бавно потегля. От дясно остават пристанищни терминали, огромни подвижни кранове и безброй грижливо натрупани контейнери, а от ляво се издигат скалите на Гибралтар. Зад кораба се смалява светът опънат по конец, шарените надписи на Maersk или Hapag-Lloyd изчезват в далечината, а носът неясно сочи към първото пристанище на един друг свят – Танжер. Силен вятър удря по безлюдната палуба и е невъзможно да разбереш дали съобщенията по говорителите вървят на френски, арабски, суахили или есперанто. В крайна сметка това няма особено значение, а и най-късно когато се покажат очертанията на брега неминуемо се показват и граничните власти. Нужно ми е известно време, за да поверя паспорта си в чужди ръце, били те цивилни или униформени, но постепенно ледът се стопява и двамата с чиновника, в малка каюта с маса и разхвърляни легла, наблъскваме със сила данните ми в един почти функциониращ лаптоп. След още няколко проверки излизам извън терминала и забелязвам огромната тълпа от посрещачи. Най-отпред са представителите на хотелския бизнес, следвани от задругата на чейнчаджиите и комитета на таксиметровите шофьори. Джебчиите са размесени равномерно в тълпата и липсва единствено духовата музика. Вълшебната думичка в такива случаи е “Лаа, шукран!” (не, благодаря), произнесена с дрезгав глас и широка усмивка, след което се запътваш към непознатия град с уверената походка, с която влизаш в кварталната кръчма.

следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 23 - Порта де Бонайгуа, с първа карта в ръка тръгнахме без пътеки.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia