Мароко › Тафраут

Нощният автобус този път е топъл и безветрен, а дестинацията се нарича Тафраут – градче, вдигнато в котловина между върховете на Анти-Атласа. В близост са десетки малки селца с китни розови къщи, изглеждащи запустели през деня. Виждаха се само деца, идващи от училище и жени, облечени в черни роби до земята, опитващи да се скрият от погледите на непознатия. В автобуса, предния ден, също пътува изрусена жена, която покри главата в забрадка едва преди да слезе на спирката си. Явно такива бяха порядките. Спирам се пред розова къща-палат с висока ограда и здрава порта, от която се показва пазач. Проведохме следния разговор:

– Ассаламу аллейкум! (една от 20те заучени фрази на арабски)
– Алейкум селям! Ти мюсюлманин ли си? (подразбирам някак си смисъла)
– Лаа, куфар. (Знам две думи за неверник, едната е “куфар”, а другата “насран”. Днес ще съм “куфар”)
– Само мюсюлманите използват поздрава салам алейкум.
– Е да, ама но парле франсе.(малко френски за разнообразие?) На кой е тая къща? (със знаци)
– На кмета на Казабланка. (чух думите “майор” и “Дар ал Баида” тоест бяла къща на арабски) А къде си тръгнал?
– Отивам до Тазка. Иншаалла. (почвам да ставам нагъл)
– Бе нали не беше мюсюлманин, недей така.
– Добре, довиждане тогава. Массалам!

Пазачът само се усмихна и махна за из път. Пейзажът около Тафраут за мен си остава най-красивото кътче от всичко видяно в Мароко. Каменни масиви в охра се издигат над море от кактуси, а помежду им са разхвърляни махали в розово, запустели глинени крепости и минарета в зелено, около които полуслепи бабички в черно събират съчки или буболечки, а гущерите и змиите, лъщят като сребърни под слънцето и бягат надалеч, ако усетят стъпките ти. Но и за този рай се бе намерил поредният луд художник, който вместо примерно да маркира пътя бе излял 20 тона синя боя върху купчина камъни. По безкрайните долини, пастири и кучета подкарват стадата, а въздухът сигурно е още по-ароматен, когато цъфнат бадемите. Ако не сте виждали коза да пасе из клоните на (бодливото) арганиево дърво, сигурно няма да знаете, че плодът му дава и ценното арганиево олио, многократно по-скъпо от обикновеното. Трудно се берат плодовете на едно бодливо дърво, но колко му е да ги извадиш от козе лайно, отделно че така олиото получава и допълнителен аромат. И за капак на всичко, под високия връх на Джебел ел Кест в долината Аммелн има и огромна каменна лъвска глава, който сякаш бди над изгубения рай и го закриля от художници-бояджии. Друго хитро нещо в Тафраут се чуваше през силните тон-колони на медресето. Учителят изглежда бе оставил малките си разбойници да пеят от 2ра до 20та сура на корана по говорителите, за да им пише червени и черни точки от километри разстояние.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia