Мароко › Деца

Почти всеки втори гражданин на Мароко е дете ненавършило 15 години. Ясно е значи на какво приличат улиците, когато след училище айде поне четвърт Мароко се прибира по къщите. Момчетата викат, ритат и се гонят или бият, а момичетата приказват свенливо и избухват в клюкарски смях. Карти с Фиго, Роберто Карлос или Касияс минават от ръка на ръка през малките групи, навлизащи в тънкостите на пазарлъка – Хиеро за Ривалдо и Канизарес – Раул за Мендиета итн итн. Футболът е на светлинни години пред другите спортове, но имената Ел Геруж или Саид Ауита също се произнасят с респект, а понякога нищо и никакви старчета по пътя се оказват състезатели по овчарски скок от олимпиадата в Монреал. Правя две-три групови снимки на деца, ритащи в някакъв двор и после те записват адресите, на които да им пратя по спомен. Имената са примерно Махди, Абдул, Джамал итн, улицата и номерът често липсват, други пък са оставили телефони, градът Смара мога и сам да добавя, а държавата навсякъде е Мароко освен под адреса на Рашид, където гордо се чете Западна Сахара. Децата са богатството на всяка една страна, пък даже и тя да липсва от картите. А богатството трябва да се пази добре, така че набързо зачерквам двете издайнически думи и с радост приемам поканата му за чай привечер, след което се разделяме. Не успях да разубедя двамата военни, които се приближиха, скараха на децата и ги разгониха, а по късно разбрах че де юре контакти между местните и чужденците не трябва да се допускат. След известно време друга дузина деца престъпи кралските закони, просейки си по писалка, подарък, дирхам или снимка. Подобни, че даже и по-агресивни бяха намеренията на малчуганите от Лааюн, където джиповете и самолетите с надпис “UN” също бяха по-многобройни. Факт е, че богатите туристи или доброволци от ООН на мисия за един по-добър свят, наред с всичко останало натрапват и просяшко съзнание в местното население, но все пак си оставам оптимист, тъй като в Западна Сахара, за разлика от Камбоджа, поне шансовете за разпространение на СПИН са нищожни, дори за една много по-продължителна мисия на ООН, каквато днес изглежда малко вероятна.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia