Мароко › Рашид

Срещам Рашид в двора на училището. Групи деца, освен на футболното и волейболното игрище, има и под баскетболните кошове, а желаещите да поговорят малко английски се събират около мен. Някакъв малчуган с присмех посочва една прясна драскотина на ръката ми и запретвайки риза показва десетина зараснали по своята – толкова засега са жените в живота му. Детските шегобийства и закачки, играещи ролята на щит към непознатия, бързо секват след първите няколко въпроса, показващи интерес към най-дребните им грижи, но същата тази малка и любопитна тълпа може бързо да се превърне и в голям рояк от оси, ако вместо с усмивка им отвърнеш с лоша гримаса и троснато. Да запазиш лицето (тоест достойнството) на събеседника е едно задължително изискване в далечния Изток, а еквивалентът му при мюсюлманите е ТИ да запазиш лице или по-скоро очакваната и общоприета маска върху лицето си. Разговорите, започващи директно и арогантно, завършват с кавга, бой, нож или с трите.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia