Мароко › На баня

В Сиди Ифни намерих спартански хотел за няколко долара. Душ липсваше, но студената вода, при наличие, тънко струеше от единствената мивка в коридора. На 30 Декември вечерта битовите условия рязко се влошиха, след като някакъв кретен от кафенето под хотела се издрайфа поне два пъти в същата тази мивка. На другия ден посетих хамама (градската баня), а чистачка се появи едва след празниците, когато вече и каналът се оказа напълно запушен. Понякога мъжката и женската баня са в две отделни помещения, долепени едно до друго, а в по-малките квартали една обща баня се използва на смени. Хубаво е да си носиш кесе, сапун и кърпа, на входа плащаш символична сума и после събличаш всичко без късите гащи, защото и в банята мюсюлманите си остават свенливи хора. От съблекалнята грабваш няколко кофи (измайсторени от стари автомобилни гуми, които местните използват също като подметки за чехли и други полезни неща) и тас за поливане, след което влизаш през врата (най-често хваната с пружина за стената), която рязко се хлопва зад гърба ти. Първото помещение е сравнително студено и се използва за плакнене, във второто се сапунисваш и плакнеш, а третото прилича на силно запарена сауна със слаба видимост, горещ под и две иззидани вани, пълни с вряла и ледена вода. Нареждаш гумените кофи на плочките пред ваните, а с чиста пластмасова кофа пресипваш от едната и другата вода докато нацелиш температурата. После запотен сядаш на пода, сваляш с кесето няколко пласта кожа, поливаш се с таса, отново пълниш кофите и повтаряш процедурата. Най-стратегическите места са на високо при ваните, а в близост до канала вече се носи на ручеи водата с кирта на всички присъстващи. Разположих се на удобно място и току що седнал, забелязах как малко плешиво старче изникна от мъглата и започна да ме търка по раменете с грапавата си кесия. Викнах му на български, че не искам, но настойчиво предлагащ масаж, той продължи да ме дърпа за ръката. Инатливо и жилесто старче излезе телякът и нищо нямаше да го уплаши, ако в същия този момент от отсрещната стена не беше шурнала силна струя вряла вода. Не разбрах дали се спука тръба или не, но той накрая ме остави и отиде да оправя повредата. Освен за масажите, старчето се грижеше във ваните да има и достатъчно вода. Когато тя намалееше, хлопайки по тръбите, телякът известяваше огняр и котелът забумтяваше с нови дърва и стружки. След малко, точно при канала друга жертва на теляка легна по корем на пода, а той седна на гърба му, законтрил крака в стената и с майсторска лекота направи нещо като арбалет от тялото му. Измасажира крака и ръце, а жертвата стенеше “Аллах, Аллах” и пъшкаше тежко от удоволствие. След около час, дишането в сауната става невъзможно, така че се насапунисах и изплакнах няколко пъти и преоблечен най-накрая се появих отново на улицата. Нищо не може да се сравни с момента, когато от турската баня излизаш навън. Лек като облаче се носиш тананикайки си из тъмнилката, порите все още са отворени, но от тях се лее само аромат и светът изглежда като арабска приказка, в която липсва и дума за запушени мивки.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia