Мароко › Маракеш

Всяко пътуване в Мароко ще е непълно без Маракеш, а Маракеш би бил само един обикновен град без “Джемаа ел Фна” – площада на мъртвите. Това е име от времена, непознаващи бомбите, когато за назидание е било достатъчно да побиеш нечия глава на кол. Днес площадът с неправилна форма, заобиколен от пазарчета, закусвални, хотели и ресторанти, привлича тълпите туристи с други зрелища. През деня многобройни групи от акробати образуват пирамиди, мостове и други сложни фигури, а около тях берберски певци, музиканти със странни инструменти и възрастни разказвачи събират също зяпачите на кръгове около себе си. Забулени врачки с чадъри предсказват хорските радости и нещастия, а усмихнати продавачи на сокове, наредили купчини портокали на сергиите си, се провикват настойчиво към жадните минувачи. До тях са разхвърляни малки магазинчета със сувенири, фланелки на ManU, кафтани, роби, сандали и джапанки, а покрай тях се разхождат “мобилните” продавачи на сокове, облечени с пъстри костюми и широки сякаш мексикански шапки, които живеят не толкова от соковете, колкото от таксата за снимка. Във всички по-големи групи на площада фигурира поне по един съгледвач, чиято единствена работа е да наблюдава туристите фотографи и да събира таксата снимка. Джемаа ел Фна е място престижно като софийската “Витошка” и някои търговци, натоварили стока на рамо върху дървени табли, бързо се разбягват при появата на първия полицай. Лицензи за търговска дейност се издават също така на лечителите на косопад, рак и импотентност, на ориенталски танцьорки, на антиквари или просяци, артисти, циркаджии и старчета, омайващи със зурлите си отровни змии с извадени зъби и подвижността на маркуч. Надвечер лицето на Джемаа ел Фна се променя, но атмосферата си остава същата. Безброй подвижни кухни прииждат незнайно от къде и се подреждат като мравки на площада. Вадят се тенджери и скари, пейки, маси и лампи, чиято оскъдната светлина едва проблясва през пушека, вдигащ се от супи, кюфтета, манджи и сосове. След 11 вечер площадът бавно запустява, сергиите се затварят и кухните и летящите продавачи на “какво ли не” изчезват. С общи усилия боклукчии на заплата и самоиздръжка почистват асфалта на площада, който към полунощ наподобява само един широк и празен паркинг.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia