Судан › Абри

Пристигам в Абри към 11 вечерта. Ток в селото няма, но автобусът ме оставя пред единствения фундук – нещо като хан или странноприемница. По генератора до фундука си личи, че собственикът е богат човек. Няколко лампи премигват в такт с машината и не знам, как на същата тази мрежа е вързан и телевизор, пред който като в кино се е разположила 1/10 от селото. Някъде в двора с тухли, камъни и магия е закрепена сателитна чиния, до нея има два бидона с вода за миене, до тях в земята е иззидана малка мивка, а от някъде в мивката идва маркуч, завършващ със свободно висящо кранче. Хващам кранчето с една ръка, за да измия другата и лицето си, но вода не потича. Другият тип кранчета в Судан са фиксирани на 20 см от земята и (ако има вода) къпането и миенето са продължителни процедури, завършващи с мускулна треска. Пълня кана от бидона и свалям пясъка и прахта от лицето, ушите и косата си. Преди да легна, сипвам вода в ибрика, за да подмия задника си в тоалетната на другата сутрин, когато ибриците ще са кът, и влизам в стаята. Вътре вече спят 4 нубийци, генераторът бумти на около два метра, в стаята има инсталация, ключ и лампа, но ток няма, лягам на единственото свободно легло между врата и прозорец, брава или катинар липсват и през нощта студени ветрове се завихрят над леглото ми, но на двора явно духа още повече, защото от време на време хора като сенки се промъкват в стаята и палят цигари или подпалват дървени въглища за чай. По някое време нубийците се събуждат и събират багажа, спъват се в легла и се блъскат един в друг, с повиквания и подпявания, в далечината лаят кучета и чак на разсъмване заспивам единствено от умора.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания