Етиопия › Автогари

Събрали скорост, решихме да се запътим за ново чувалуване към скалните манастири в местността Гералта. Те са на може би само 300 км по хубав и асфалтиран път, но всичко в Етиопия е по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. А междуградският транспорт направо отваря нови измерения за така любимите ми бавни пътувания през непознати територии. Едва ли има друга страна, в която всички автобуси на дълги разстояния да тръгват от автогарите между 6:00 и 6:30 сутрин. Така и не разбрах причината на този феномен, но никой не кара през нощта и ставането в 4:00 е задължително. Автогарите отварят врати около 5 часа, а пред тях вече са се събрали тълпи от ранобудни пътници заедно с могилите си от багаж. Когато вратите се отворят, всички хора, понесли кой каквото може тръгват да бягат към автобусите. Билети и запазени места почти не се продават от предния ден, затова дали ще си окупираш седалка в рейса винаги е чиста лотария. Когато пътниците започнат щурма, шофьорите на автобусите подвикват дестинациите си за ориентация и в непрогледния мрак настава още по-голям хаос. Шипченски епопеи се разиграват по вратите на автобусите и за около 5 минути местата са завладени и затрупани с торби, дрехи и ликуващи негри с изпочупени зъби и агресия в погледите. Измислихме система – Теди с раниците чака пред автогарата, а аз се хвърлям в лютата битка и запазвам 2 седалки. Купувайки билетите вече се връщам при нея, показвам й седалките и качвам багажа на покрива. Местните хамали искат от белите по 10 бъра за тази услуга, но някак си надвивам и тях, с риск да си потроша кокалите, след което пием чай, закусваме и оправяме сутрешния си тоалет. Пътувахме така през цяла Етиопия и само обиколката на севера ни отне 40 дни, като се има предвид, че понякога не успявахме да запазим място и се налагаше да се будим деморализирани отново на следващия ден – пак в 4:00 за поредното тото. Автобусите често пукат гуми, един ни заряза на средата на разстоянието, втори потроши радиатора, а трети ни остави на 20 км от дестинацията. Свиква се… и с времето добихме изключителна школовка. Единственото ни безметежно качване на автобус бе от автогара Широ. По чудо бях първи на вратите и когато ги отвориха в 5:00 хукнах в тръс към автобуса. Всичко изглеждаше спокойно и адски се зачудих къде се е стопила цялата огромна тълпа от етиопци, но по едно време усетих как един тича и ми диша във врата, така че ускорих темпото. Не можа да ме стигне, но тогава усетих и второ странно нещо – никой не викаше и фаровете на автобусите бяха загасени, а паркингът тънеше в мрак. Намерих по номера правилния автобус и едва тогава разбрах, че съм се надбягвал с шофьорите и викачите, чиито силуети постепенно и бавно изплуваха наоколо. След това се разрази обичайната суматоха, но поне ние вече бяхме изтеглили шестицата.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания