Етиопия › Местни
Всъщност едва ли само туристите са виновни за този феномен, защото повечето от тях сипят пари и по другите държави. Колкото повече навлизахме в местния ритъм, толкова повече откривахме, че етиопците се държат с подобна алчност и помежду си. Пазарлъците за центове са неразделна част от фолклора на много държави, но в Етиопия сякаш всичко, включая и най-елементарните човешки взаимоотношения се обръщаха в услуги и бър-ове. По пътищата имаше безбройни орди от спирачи (наричащи себе си брокери) – хора, които махат на микробусите вместо местните селяни тръгнали нанякъде, използвайки незнанието и страха им от допира с шосето, града и цивилизацията. Подобно на такситата пред централна гара, спирачите просто натирваха селяните в първото возило, вземаха по 2-3 бъра от возилото, а после оставяха селяните на произвола на съдбата. Често се оказваше че шофьорите карат в съвсем друга посока, а когато селянинът възнегодуваше и отказваше да плати пари за билет, те насила вземаха същите 2-3 бъра от жертвите си и ги изхвърляха навън само след 3-4 км. Замисляйки се – за 2 месеца в Етиопия проведохме само 3-4 разговора, които не завършиха с “дай пари за учебник”, “ти – баща, ти – майка” или “искам да ти разкажа за моята трагедия”. Най-интересният малоумен си поиска 10 бъра, за това че приказвал толкова време с нас, но ние поискахме 15, тъй като приказвахме повече. И досега не мога да намеря друго обяснение на този типично етиопски феномен (все пак обикалял съм доста), освен последните изречения от разказа “Жажда за живот” на Джек Лондон. След хиляди катаклизми и няколко седмична борба с глада се казва следното за главния герой, намиращ се вече в безопасност – “Видяха го да се промъква след закуска към носа на кораба и като просяк да подава ръка към някой моряк. Морякът се захилваше и му даваше парче сухар. Мъжът алчно го сграбчваше, поглеждаше го както скъперник гледа злато и го мушваше в пазвата си. Подобна милостиня с усмивка му даваха и другите моряци. Учените си замълчаха. Оставиха го на мира. Но тайно прегледаха леглото му. То беше претъпкано със сухари: дюшекът бе пълен със сухари, всяко ъгълче и пролука бяха пълни със сухари. И все пак той беше нормален. Само вземаше предпазни мерки против възможен нов глад – нищо повече. Щяло да му мине…”
Снимки от всички пътувания
 |