Казват, че етиопската готварска книга била една от най-тънките в света. Това не е вярно – в нея има цели 3 страници. На първата от тях безспорно се мъдри инджерата. Не стига, че почти всички животни в Етиопия са ендемични, ами и теф-а – житното растение, от което се приготвя инджерата също расте само там. Предостатъчно дребно, анемично и кисело – едва ли някой друг (освен еритрейците) го използва изобщо като храна, камо ли в национален мащаб. Върху тънката палачинка, наречена инджера се слагат зеленчуци, мръвки и даже макарони – предимно подлютени, за да може всичко това да се преглътне. По автогарите най-вече се продава и коло – предполагам вид ечемик, който се пече. Местните го ядат както ние семките, а скаутът Мулау може да кара неограничено време само на коло из баирите. На втора страница от етиопската готварска книга са спагетите и макароните, които тук се наричат паста. Сосът също е лютив, но понякога – само солен. А трета страница изцяло е заета от яйцето – пържено, бъркано и даже по панагюрски. Това е то – по време на постите почти нямаше месо, а яйцето също бе рядкост, така че не питайте каква ни е била трапезата. От време на време заблажвахме с риба, а плодове като папаите и мангото бяха необходимо ежедневие. Както и бирата – като единствен сигурен източник на калории. По принцип пия рядко, когато пътувам, но в Етиопия бирената диета се самоналожи. По-бедните пият тала – вид бира от ферментирали зелени листа и едно момче сподели, че трябвало да изпие поне 3-4, за да “получи съобщението”. А освен тала-та, много от местните с мутирали погледи целодневно търкат пейките по тадж-къщите, където се сервира медовина с вкус на лудо вино или вече съвсем силният яркожълт концентрат в прозрачни епруветки – пак от мед, както се превежда “тадж”. Теди заяви, че етиопският мед е един от най-вкусните, които била пробвала и подобно на Мулау кара из Семиен предимно на мед… а към фъстъците и шоколада, които в индустриални количества разнасях по баирите гледаше с презрение. Пак както Мулау. Кафето обаче е превъзходно и с непознатия за Европа пресен аромат на природа, може би надцаква колумбийското. Всъщност грижите на туриста по етиопските ресторанти са никакви – всичко по менюто е изписано на непознат език като амхарския, а ако попиташ келнера – Какво имате за ядене? – той ти отговаря – “Yes” и това е единствената английска дума в речника му. От там нататък мъки няма. Каквото и да поръчаш – идват инджера, паста или яйца, придружени с някаква произволна и неизбежна вариация на тема “люти чушки”.