Етиопия › Абуна Йосеф, 4300 м.н.в.
Втората вечер спахме на около 4000 м, където по чудо намерихме малък поток. Водата на сутринта беше замръзнала, а по тревата имаше скреж и наблюдавайки пухеника на Теди, за пореден път проклех 7 годишния си спален чувал с дебелината на чаршаф. Въпреки селянина, който надвечер ни предупреди, че наоколо има И диви животни, не видяхме нито един техен представител. В последствие разбрахме, че около Абуна Йосеф се среща планинския леопард и хиената, но железният постулат за дивото животно, винаги бягащо надалеч от човека за пореден път се оказа верен. Още миналата година Теди си купи “дайзър” – който свири с висока честота в ушите на кучетата – и бяга спокойно из парка. Ходихме на Симеоново с идеята да издевателствуваме над местните глутници, но много от помиярите се оказаха глухи и не пожънахме голям успех. Идеята ми бе, че “дайзерът” може би действа и на хиените, така че го носехме с нас в Етиопия. Обаче когато се увиеш с 23 ката дрехи и после легнеш в спалния чувал и заципиш бивак-сака ти трябват около 5 минути, изобщо за да извадиш по каубойски “дайзера”. Имах по-скоро чувството, че сме опаковани на кренвирши за хиени. Всъщност след месец пробвахме джаджата (изобретена в помощ на американските пощаджии) в Харар и хиените някак не се впечатлиха, така че забравете за нея. А връх Абуна Йосеф се оказа малко възвишение над малкото плато на 4000 м с формата на профил на легнала жена. За да стигнеш до върха трябва да се качиш на главата й, а от там се разкриват гледки към един отдавна загаснал вулкан и каменни вълни във всички посоки към ниското. Животните наистина бяха рядкост из масива, но целият пейзаж бе отрупан в лобелии и поредици от ниски, разцъфнали в жълто и оранжево нифофии. Цветът им прилича на царевичен кочан и е една от атракциите на всички етиопски планини. Защитеният от двата растителни вида е лобелиата – стигаща за 100-ина година до 2-3 метра.
Снимки от всички пътувания
 |