Етиопия › Диншо
Но някак си пропуснахме да се осведомим има ли хиени в Бале или няма, когато се запътихме към втория по височина планински масив на Етиопия. Пътят от 150 км до Диншо (входа на парка) изминахме без спукана гума само за 7 часа, а селото ни посрещна с дъжд, който разкаля улиците така, че ако бяхме по джапанки, те неизбежно щяха да останат в подарък към археологията от следващото столетие. Противно на това предупреждение на времето, изобщо не харесах палатката, която ми предложиха и реших, че ще е безумие да наемам нещо, само за да мъкна 5 кг отгоре. За разлика от суха северна Етиопия, поляните наоколо светеха в наситено зелено, а отдавна разораните ниви на селяните също изглеждаха пребогати. После започнаха едни пазарлъци – трябвало да наемем муле. Трябвало да наемем едно муле (имахме под 45 кг – слава Тебе), но ако багажът ти е на муле, си бил длъжен да наемеш второ за гида. А ако имало две мулета се полагали толкова мулетари и толкова готвачи, за чийто багаж също трябвали добичета. В главите ни мулета се множаха както зайци, а обслужващият персонал нарасна до размерите на хималайска експедиция. За щастие разпоредбата за правилата в националния парк висеше почти над главата ми и там целият този ритуал започваше с вълшебните слова “ако решиш да наемеш 1 муле…” Това сложи край на дискусията, а след няколко дни гидът ни в почти амортизиран вид се оплака от силни болки в гърба. Идрис препускаше с бясно темпо, за да стига по-бързо до лагерите и за да има повече време за реанимация. Това бил вторият случай през 5 годишната му кариера, когато сам си носел раницата. Ние пък никога не поверяваме нашите на непознати мулета и затова носим всичко на гръб.
Снимки от всички пътувания
 |