Етиопия › Села

Всеки ученик може да назове имената на поне няколко града-държави, но когато нещата опрат до села-държави всички имаме известни затруднения. Разглеждайки руските топографски карти още преди тръгване, ми направиха впечатление зверски нахвърляните навсякъде по територията на Етиопия черни петънца, с които се обозначаваха къщи, колиби, поселища и т.н. – сякаш безброй бълхи бяха скочили едновременно върху картата. Поне аз за сега не бях стъпвал в държава, където почти всяка съборетина е на най-много 500 м. от съседната и селяните с провиквания биха могли да разгласят някоя немногословна новина от едната граница до другата със скоростта на звука. Има махали от само 3-4 колиби, но погледнеш ли наоколо, по баирите неминуемо се появяват нови и нови, а хората ще се срещат под път и над път, дори когато най-малко ги очакваш. Всъщност пътищата стават само за мулета и с изключение на малкото асфалт между малкото големи градове, всяка стока се превозва предимно от добичета, камили, здрави селяни или немощни малки деца. Къртовски труд е да ореш с биволи на нива, с наклон от примерно 30 градуса, но това е ежедневие за повечето от местните, които поради изолираността си постоянно са зависими от настроенията на природата. Никак не е чудно, че точно в Етиопия една сушава година може да затрие 4-5 милиона души, защото дните на 80% от етиопците са съизмерими най-вече с броя на капките по време на дъждовния сезон – на фона на тази картина даренията за поредната катастрофа в стил Боб Гелдоф изглеждат като вулгарна и жалка самореклама. Но все пак – ако недостатъкът на този самоделен начин на живот се появява по новините в най-грозния си вид с деца, мухи и подути кореми, то голямото му предимство е… независимост. Не един или двама агресори са си избили по няколко зъба из Етиопия, а все още несъществуващият начин дори за примитивен контрол над местните би бил удостоен с нобелови награди в най-различни категории.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания